Датата е 19 април (стар стил) и синът на тежкия копривщенски търговец Лулчо Каблешков – Тодор - лежи болен от треска в бащиния си дом. Ненадейно младият Каблешков дочува разговор от съседната стая, долепя ухо до вратата и разбира, че доведената му майка Ана разговаря не с друг, а с кърсердарина Неджип ага от Пловдив. 

Вследствие на предателство османските власти са разбрали, че българите се готвят да въстанат срещу 5-вековнто робство, а един от българските апостоли в Западна Тракия е именно Тодор Каблешков. Неджип ага, начело на ескадрон от заптиета, е изпратен в Копривщица, за да арестува Каблешков и останалите членове на местния комитет. Хитрият турчин залъгва Ана, че чорбаджи Лулчо го е изпратил в Копривщица, за да връчи писмо на сина му Тодор. Още по-хитра обаче се оказва Ана Каблешкова. Усетила за какво е дошъл агата, храбрата българка с хладнокръвие го кани на кафе и му обяснява, че Тодор в момента не си е вкъщи. Революционерът обаче чува разговора, забравя за треската, задява револвера в пояса, измъква се тайно през комшулъка и събира останалите съзаклятници. Още същата вечер е взето решение за преждевременно вдигане на въстание. Рубикон е преминат! 

Следващият ден е един от най-съдбовните в многовековната българска история. Копривщенските въстаници се разделят на два отряда. Предвожданите от Георги Тиханек юнаци се отправят към градската чаршия и за целта преминават през Калъчевия мост, където се натъкват на заптието Кара Хюсейн. Турчинът се приготвя да стреля, но мечкарското шишане на Тиханек го изпреварва. Куршумът попада в сърцето на заптието и така е даден първият изстрел на Априлското въстание. Въстаниците нападат конака и убиват мюдюрина с още няколко заптиета. Камбаните бият празнично, знамето се развява пред конака, а ръката на Каблешков потапя паче перо в кръвта на убития мюдюрин и написва писмо, призоваващо апостолите Георги Бенковски и Панайот Волов да въстанат. 19-годишният юнак Георги Салчев взема писмото, яхва коня и след само три часа пристига в Панагюрище. Кървавото писмо е разпечатано от ръцете на Бенковски, който го прочита с трепетен глас и дава началото на бунта в целия Четвърти революционен окръг. 

Останалото е история… Хвърковатата чета, черешовите топове, горящото Панагюрище, изстъпленията на башибозука в Перущица и Батак и саможертвата на Ботевата чета завинаги ще останат символи на Априлското въстание. Бунтът продължава едва около 20 дни, но сам по себе си е цяла епоха. Епоха, белязана от ентусиазма и колективните усилия на една млада нация, изправена пред страшната алтернатива: Свобода или смърт! „Пиянството на един народ“ – така Вазов кръщава главата в „Под игото“, посветена на подготовката на въстанието. Едва ли има други страници в българската литература, които по толкова неповторим начин да потапят читателя в онази вълшебна пролет на 1876 г. Децата леят куршуми, момите шият знамена и въстанически униформи, чорбаджиите отсичат черешите си, а младежите ги превръщат в артилерийски топове. Църквата даде свещениците си, училището – даскалите си, а полето – орачите. Всички обществени слоеве са толкова увлечени в подготовката, че, както пише Вазов, дори и турците да са били разбрали за бунта – са нямали толкова широка тъмница, за да побере всички съзаклятници и толкова дълъг синджир, с който да бъдат вързани.  

Истина е, че бунтът завършва по трагичен начин, но да твърдим, че неговите ръководители са се надявали на военен успех срещу една империя, разпростряла се на три континента, означава да подценим техния интелект. Макар и тракийските българи да плащат ужасна цена, със зверствата на османските власти Априлското въстание изпълнява на 100% своята политическа програма. Пресата в Западна Европа говори за случилото се в  Батак и Перущица, а въстаниците печелят симпатиите на едни от най-светлите умове в световната история, като: Чарлз Дарвин, Дмитрий Менделеев, Лев Толстой и Виктор Юго.

Самият Бенковски осъзнава, че е изпълнил мисията си, макар и цената да е смъртта на мнозина от онези, които са му повярвали и последвали. Стоящ в местността Лисец, с лице озарено от пламъците на горящото Панагюрище, апостолът изрича пророческите думи: „В сърцето на тирана, аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее“. В същия дух са думите на Цанко Дюстабанов, който, изправен пред османски съд, заявява: „Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме“! 

Априлското въстание поставя Българския въпрос, като част от големия Източен въпрос, в центъра на политическия дневен ред на всички Велики сили. Без бунта, едва ли щеше да се стигне до Руско-турската освободителна война. Без Копривщица, нямаше да има и Шипка. Българската свобода не е дар, а е платена с кръвта на баташките мъченици, на храбрите защитници на Перущица – Спас Гинев и Кочо Чистеменски - с кръвта на Ботев, Васил Петлешков, Каблешков, Бенковски, Волов и още много знайни и забравени герои. 

Както не е резонно да се твърди, че свободата ни е дадена на тепсия, също толкова безпочвени са конюнктурните становища на режима отпреди 1989 г., че Априлското въстание е бунт на онеправданите ниски социални слоеве. Напротив! Както комитетската мрежа на Левски, така и редовете на априлци са били доминирани от средната класа, от търговците и от интелигенцията. Това е бунт, насочен не срещу лоши икономически условия, а към извоюването на самостоятелна държава. Следвайки идеите на Просвещението, българските революционери бяха убедени, че националната държава е задължително условие за по-нататъшното икономическо, културно и демографско развитие на българската нация. 

Със своите модерни идеи, саможертвеност и просветен национализъм, героите от Априлското въстание доказаха, че Българите са узрели за свободата след пет века чуждо иго! | БГНЕС

-------------

Велислав Илиев, редактор в Международния отдел на Агенция БГНЕС.