Само преди няколко седмици Европейската комисия прие първият си документ за стратегически подход за Черно море, обещавайки Черноморски център за морска сигурност и специална програма за свързаност. С този акт ЕС признава ангажимента си  за стратегическия регион, но в него липсват два ключови елемента за успешна стратегия: адекватно финансиране и насоки за управление на различни стратегически възгледи с Турция.

Без осигурено финансиране стратегическият подход на ЕС за превръщането на Черноморския регион в сигурен, проспериращ и устойчив център в близост до него ще остане само списък с обещания. Например в стратегията се споменава създаването на Черноморски хъб за морска сигурност за подобряване на осведомеността за морската ситуация и споделянето на информация в Черно море, но не е ясно кой ще финансира този хъб. Дали ще се финансира изключително от черноморските държави, които са част от ЕС, или от целия блок на ЕС?

Румъния и България, крайбрежните държави от ЕС, имат неоптимални военноморски способности. Това е пряк резултат от десетилетия на недостатъчно инвестиране в отбраната и прекомерно разчитане на кораби, построени при комунистическите режими. По общ капацитет и двата флота са далеч зад турския и руския флот в Черно море. Например силата на румънския флот включва само две фрегати тип 22, една фрегата от клас Марашещи, четири корвети, различни патрулни кораби и само една подводница. България има един от най-ограничените военноморски способности в Черно море, без действащи подводници и комбинация от кораби от съветската епоха и придобита фрегата от клас Wielingen. Като регионална военноморска сила, Турция има 16 фрегати, осем корвети и 13 подводници, включително подводници с независимо от въздуха задвижване, и десантно-десантен кораб с дрон, пуснат в експлоатация през 2023 г.

И Румъния, и България преминаха теста на НАТО за изразходване на 2% от БВП за отбрана през 2024 г., но достигането на минималния праг е недостатъчен предвид предизвикателствата пред сигурността, пред които са изправени страните, изострени след началото на пълномащабната война на Русия в Украйна през 2022 г. Създаването на Черноморски център за морска сигурност би означавало, че и двете държави, с помощта на институциите на ЕС, бързо ще увеличат своите бюджети за отбрана и ще се ангажират с устойчиви инвестиции в техните военноморски способности. Например, новият президент на Румъния Никушор Дан обяви, че подкрепя предложението на САЩ за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП, но не е ясно как ще направи това, като се има предвид нарастващият дефицит в страната.

Стратегията на ЕС има друг проблем: тя не отговаря адекватно как разликата във визията по отношение на Черно море ще бъде управлявана с най-силния съюзник на НАТО в региона, Турция. Турците отдавна са гласно против увеличаването на военното присъствие на НАТО в Черно море. Конвенцията от Монтрьо предоставя на Турция абсолютен контрол над Босфора и Дарданелите, които Анкара затвори за воюващите кораби, след като войната избухна в Украйна през 2022 г. Турското правителство също така блокира проливите за съюзници, които биха могли да участват във военни учения, за да предотврати това, което Турция тогава представи като потенциална ескалация на конфликта. Този договор дава на турците голяма власт да ръководят стратегическата съдба на Черно море и им дава възможност да се противопоставят на неговата интернационализация.

Въпреки че има различия във визията по отношение на интернационализацията на Черно море, Турция вече си сътрудничи с държавите-членки на ЕС и НАТО, за да гарантира регионалната сигурност. Пресен пример е стартиралото през 2024 г. тристранно сътрудничество България-Румъния-Турция за разминиране на Черно море, което се споменава и в новата стратегия на ЕС. Този формат на регионално сътрудничество трябва да се разшири чрез повече споделяне на информация и развитие на общи способности за ранно предупреждение в Черноморския регион. ЕС може да подкрепи по-нататъшното развитие на този успешен формат в бъдещия Хъб за морска сигурност в Черно море, където трябва да бъдат поканени и турски експерти по морска сигурност.

При сегашното правителство на Ердоган отношенията между ЕС и Турция се втвърдиха, което може да застраши прилагането на европейската стратегия в региона. Без честно партньорство, основано на общи интереси с може би единствената сила в региона, която може да се противопостави на Русия, мечтите на ЕС да наложи своя стратегически отпечатък върху Черно море ще останат просто стремежи.

В наскоро публикуваното комюнике комисията споменава необходимостта от координиран подход с Турция, но не успява да обясни как иска да постигне това координирано сътрудничество и кои „тояги и моркови“ ще използват. Тъй като броят на турските граждани, желаещи да се присъединят към ЕС, нараства, ускоряването на преговорите за присъединяване към ЕС трябва да бъде част от инструментариума на Комисията за постигане на този единен подход. Интегрирането на Турция в програмата за регионална свързаност чрез изследване на общи синергии между програмата Global Gateway на ЕС и Средния коридор също може да бъде част от този нововъзникващ набор от инструменти, както и стимулиране на съвместни предприятия между съмишленици в региона, където държавите-членки на ЕС (Румъния и България) и страните кандидатки за членство в ЕС (Турция, Украйна и Молдова) работят заедно за постигане на по-оперативна съвместимост възможности.

Стратегия на ЕС за Черно море е необходима и спешна, за да се гарантира европейската сигурност, още повече в контекста на руските хибридни заплахи, които се увеличиха от 2022 г. насам. Докато подходът на Комисията е добре дошъл, без адекватно финансиране и сериозен план за управление на стратегическите различия с Турция, тази стратегия рискува да остане мозайка от обещания. | БГНЕС

-----------------------------------

Антония-Лаура Пуп е магистърска кандидатка по международна сигурност в Sciences Po Paris, като двойна стипендиантка на румънското Министерство на образованието и френското Министерство за Европа и външни работи.

През февруари 2024 г. започва работа в ОИСР, в рамките на Мрежата за комуникатори за развитие, Дирекция „Развитие“. В Румъния работи като консултант по комуникации в Конфедерацията на работодателите „Конкордия“.

Антония-Лаура Пуп е била политически съветник на председателя на Комисията по отбрана, обществен ред и национална сигурност в румънската Камара на депутатите, както и съветник на председателя на Комисията по образование в румънския Сенат.