От маргинализиран завърнал се от Международния трибунал за военни престъпления в Хага арестант до редовен гост в телевизионните студиа, Воислав Шешел преживява нов медиен подем от началото на атаките на режима на Александър Вучич срещу дисидентите в страната.

Преструктурирането на медиите върви с преструктуриране на обществото. Първо „Информер“, а след това „Пинк“,  „Първа“,  „Хепи“ и отново „Информер“... Така изглежда работната седмица на лидера на Сръбската радикална партия Воислав Шешел, който през последните няколко месеца сякаш има гарантирано място във всяко студио, където е необходимо да атакува противниците на режима. Там Шешел прави това, в което е безспорен шампион повече от 30 години - интригантства, тоест атакува, заплашва, етикетира, лъже, измисля, разпространява конспиративни теории... Като голям интригант той излива в съзнанието на средностатистическия зрител на „Информер“ и „Пинк“ редовни дози отрова, където той се свива и чака подходящия момент, за да проповядва допълнително, под формата на възгледите на Шешел.

„Шешел казва, че...“ са думи, които авторът на този текст с тревога чува често, най-вече от по-възрастни съграждани и техните близки. Какво има да каже лидерът на четниците Воислав Шешел и струва ли това толкова много, че да му се гарантира редовно телевизионно пространство, едва малко по-малко от това на политическия му доведен син и най-добър ученик Александър Вучич?

С редакторите на проправителствените телевизии, които се редят на опашка, за да чуят част от мъдростта на Шешел, извличането и пресяването на последните му размисли би било дълга и трудна задача. За щастие, радикалите редовно се хвалят с изявленията на своя президент в социалните си мрежи. Така можем произволно да изберем няколко изявления на Воислав Шешел, които, изглежда, повишават рейтингите на телевизионните студиа толкова много, че те му се обаждат отново и отново.

„Куха курва забрани на най-добрия студент да влезе във факултета?! Тя е най-обикновен боклук, който забранява на отличник да влезе във факултета, да видим студентската ѝ книжка? Тя дори не знае как да обясни какво означава пленум. Глупачка“. Това каза Шешел на 5 юни в предаването „Информер“.

Три дни по-късно, по същата телевизия: „Къде прогресистите намериха такъв глупак като Владан Джокич и го подкрепиха за ректор или Иванка Попович преди него?! Можете ли да си представите това чудовище да е ректор на университет?! Джокич пишеше доклад за цветната революция в Лондон. Подготвяше се.“

Който иска да работи, има работа за вършене - каза още Шешел пред „Информер“ вечерта, след което подремна и се облече за следващата сутрин в студиото на телевизия „Първа“. Там, след обидите, премина към заплахи. „Всички сръбски предатели трябва да бъдат отстранени от университета. Предателите не могат да образоват нашите студенти, нито нашите ученици в началните или средните училища. С това трябва да се справим.“ Това са публично направените изявления от лидера на Сръбската радикална партия само през последната седмица. Като се има предвид честотата на гостуванията му, е възможно в периода от началото на писането до края на този текст да се роди нова мъдрост.

Сред хората, които не уважават характера и действията на Шешел, поведението на лидера на Сръбската радикална партия през последните десет години се гледа предимно с подигравка - като тъжни опити на политик, чието време отдавна е отминало, да се върне отново в играта.

„Ето, Шешел отново нещо трови...“, би се чуло от време на време след завръщането на Шешел в Сърбия от Хага, по-небрежно, сякаш става въпрос за нищожно теоретизиране на пенсионер пред селска кооперация. Въпреки това, през последните няколко месеца прекрояването набра толкова голяма скорост, че човек може да види в реално време как се случва прекрояването на Сърбия - Воислав Шешел отново се превръща във важен актьор от политическа незначителност, ако не на политическата сцена, то поне на медийната сцена, по онези телевизии, които са били опора на този режим в продължение на почти десетилетие и половина.

Това може да се види в речника, нагласите и поведението на онези, които получават редовната си дневна доза Шешел. Те са в непрекъсната война с въображаеми врагове, готови са да защитават Сърбия с голи ръце, и най-вече Александър Вучич, от въображаеми предатели, които искат да я свалят, отричат ​​се от членове на семейството, които не споделят тяхната позиция, и може би някои от тях са тези, които наистина и през последните месеци, поради идеологически убеждения, са нападали физически дисиденти - блъскали са ги с коли, нападали са ги с ножове и други подобни.

Паралелно с „решелизацията“ на Сърбия тече и „решелизацията“ на Вучич, който досега се опитваше всячески да поддържа поне привидно на демокрация заради западните си партньори. С течение на времето обаче бунтът в страната не стихва, и наблюдаваме на живо изтриването  на европейската синя боя с боядисаното в черно радикално палто на президента на Сърбия Александър Вучич.

Само през последните два дни бяха арестувани и задържани няколко университетски преподаватели, един декан, един студент и един абитуриент - последният в деня на дипломирането си. Абитуриент от Косйерич беше задържан за 48 часа заради предполагаемо нападение над журналист от „Информер“. В същото време гражданите започнаха да получават глоби за участие в възпоменателни блокади на движението с продължителност 16 минути, в памет на загиналите при падането на козирката на ЖП гарата в Нови Сад. Докато репресиите се увеличават Вучич призовава гражданите от ТВ екран да „се доверяват на държавата си“ и че държавата ще „избере момента, в който ще възстанови напълно реда“.

Може би затова „решелизацията“ е погрешно название, когато става въпрос за Вучич. Изглежда, че президентът на Сърбия се опитва усилено да задмине учителя си. I БГНЕС

----------------------

Анализ на политолога от Белград Тияна Станич