Въпреки това някои много редки видове са овладели изкуството да останат живи и един от най-интересните случаи е безсмъртната медуза - същество, способно многократно да се връща в младежко състояние - представете си природен вариант на „Любопитният случай с Бенджамин Бътън“. Учени от Испания вече са разгадали генетичния код на безсмъртните медузи с надеждата да разкрият тайната на тяхното уникално дълголетие и да намерят нови ключове към човешкото стареене.
В изследването си, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, Мария Паскуал-Торнер, Виктор Кесада и колегите им от Университета в Овиедо картографират генетичната последователност на Turritopsis dohrnii - единственият известен вид медуза, която след полово размножаване може многократно да се връща в ларвен стадий.
Подобно на други видове медузи, T. dohrnii преминава през двукомпонентен жизнен цикъл, като живее на морското дъно по време на асексуалната фаза, в която основната ѝ роля е да остане жива по време на недостиг на храна. Когато условията са подходящи, медузите се размножават.
Въпреки че много видове медузи имат известна способност да обръщат стареенето и да се връщат към ларвен стадий, повечето губят тази способност, след като достигнат полова зрялост, пишат авторите. Не и при T. dohrnii.
„Знаем за този вид, че е способен на малка еволюционна хитрост, може би от 15 или 20 години“, казва Монти Греъм, експерт по медузите и директор на Института по океанография във Флорида, който не е участвал в изследването.
Тази хитрост е донесла на вида прозвището „безсмъртна медуза“ - термин, който Греъм признава, че е малко хиперболичен.
Целта на изследването е била да се разбере какво прави тази медуза различна, като се сравни генетичната последователност на T. dohrnii с тази на Turritopsis rubra - близък генетичен братовчед, който няма способността да се подмладява след полово размножаване.
Те откриха, че T. dohrnii има вариации в генома си, които могат да го направят по-добър в копирането и възстановяването на ДНК. Изглежда, че те са по-добри и в поддържането на краищата на хромозомите, наречени теломери. Установено е, че при хората и други видове дължината на теломерите се скъсява с възрастта.
Според Греъм изследването няма непосредствена търговска стойност.
„Не можем да гледаме на това като на нещо, което ще съберем от тези медузи и ще ги превърнем в крем за кожата“, каза той.
То е свързано по-скоро с разбирането на процесите и функционалността на протеините, които помагат на тези медузи да измамят смъртта. „Това е една от тези работи, които според мен ще отворят вратата към нова линия на изследване, която си заслужава да бъде продължена“, допълва ученият. І БГНЕС