Туристи се натъкнаха на праисторическа екосистема в италианските Алпи

Откритието в планинската верига Валтелина Ороби в Ломбардия датира отпреди 280 милиона години, от периода на перма - епохата, предшестваща динозаврите, твърдят учените.

Турист в северните италиански Алпи се натъкна на първите следи от това, което учените смятат за цяла праисторическа екосистема. Находката включва добре запазени следи от влечуги и земноводни, открити в резултат на топенето на снега и леда, предизвикано от климатичната криза, съобщи „Гардиън“.

Откритието в планинската верига Валтелина Ороби в Ломбардия датира отпреди 280 милиона години, от периода на перма - епохата, предшестваща динозаврите, твърдят учените.

Клаудия Стефенсен от Ловеро, село в провинция Сондрио, и съпругът ѝ се придвижвали по скалиста пътека в долината Амбрия, близо до швейцарската граница, когато стъпила на светлосива скала, покрита със „странни рисунки“.

„Беше много горещ ден миналото лято и искахме да избягаме от жегата, затова отидохме в планината“, разказва Стефенсен.

„На връщане надолу трябваше да вървим много внимателно по пътеката. Съпругът ми беше пред мен и гледаше право напред, докато аз гледах към краката си. Стъпих на една скала, която ми се стори странна, тъй като изглеждаше по-скоро като циментова плоча. След това забелязах тези странни кръгли рисунки с вълнообразни линии. Вгледах се по-внимателно и разбрах, че това са отпечатъци от стъпки“, добави тя.

Стефенсен прави снимка и я изпраща на приятеля си Елио Дела Ферера, фотограф, който се занимава с природата. След това Дела Ферера изпраща снимката на Кристиано Дал Сасо, палеонтолог от природонаучния музей в Милано, който на свой ред се консултира с други експерти.

Отпечатъците, открити на 1700 метра надморска височина, се оказват на праисторическо влечуго. 
Експертите картографират района на природния парк Валтелина Ороби, включително на височина от почти 3000 метра. Посещенията на мястото от лятото на 2023 г. насам разкриват стотици други вкаменени отпечатъци на влечуги, земноводни и насекоми, които според учените често образуват „следи“. Смята се, че следите произхождат от поне 5 различни вида животни.

„Динозаврите все още не са съществували, но авторите на най-големите следи трябва да са били със значителни размери - до 2-3 метра дължина“, каза Дал Сасо.

Лоренцо Марчети, ихнолог или специалист по следи от вкаменелости в Природонаучния музей в Берлин, заяви, че запазването на отпечатъците е такова, че те разкриват „впечатляващи детайли“, като например „отпечатъци от нокти и кожата на корема на някои животни“.

Екосистемата разкрива и вкаменени фрагменти от растения, семена и дори отпечатъци от дъждовни капки.

Пермският период завършва с най-голямото масово измиране, предизвикано от внезапно повишаване на температурата, което светът някога е познавал. Глобалното затопляне днес разкри следи от други праисторически животни в италианските Алпи, включително отпечатъци от крака на влечуго,, открити на височина 2 200 м в Алтопиано дела Гардета, в провинция Кунео в Пиемонт.

„Откритието в долината Амбрия също е следствие от изменението на климата“, заяви Дориано Кодега, председател на природния парк Валтелина Ороби. „Изключителното нещо е надморската височина - тези реликви са намерени на много високо ниво и са много добре запазени. Това е район, подложен на свлачища, така че е имало и скални отломки, които са извадили наяве тези вкаменелости. Това е много важно палеонтологично откритие“.

Някои от реликвите наскоро бяха пренесени в Милано и изложени в природонаучния музей тази седмица. Изследванията на обекта ще продължат, твърдят експертите. | БГНЕС 

Последвайте ни и в google news бутон