Борбата за доверие стана по-трудна с напредването на технологиите. 

България е страната на чудесата – прекрасна страна за журналистическо отразяване! С тези думи дългогодишният кореспондент на Франс прес от България Весела Сергева посреща БГНЕС в дома си в София.

След 42 години служба в световната информационна агенция, два почетни ордена от Франция и почетно френско гражданство, Весела Сергева оставя настрана молива и диктофона, за да се радва на живота и да пътешества.

Като кореспондент на Франс прес за България повече от четири десетилетия тя е предавала на света случващото се у нас в годините на прехода, насилствената смяна на имената на българските турци, раждането на демокрацията, спасяването на медицинските сестри от Либия и посрещането на царя. Правила е репортажи от София за приемането на България в ЕС, за обезлюдяването на регионите от Габрово, та чак до истерията по вечерята на Илон Мъск в Белоградчик и Историческия парк край Варна. 

Посреща ни в градината на дома си в София докато над шатрата вали първият за юли летен дъжд. На масата е албумът със снимки от знакови за кариерата ѝ събития, подготвен от колегите ѝ във Франс прес, които ѝ организират изпращане като за принцеса във Виена. 

В кадифени кутии са най-високите отличия на Франция, които Сергева получава. За професионализма и насърчаването на качествената журналистика тя е отличена със званието офицер на Националния орден за заслуги. С високи признания от френската държава могат да се похвалят само още журналистите Светослав Терзиев и Ирина Недева.

Далечният читател пита какво става с България, как се пребори с корупцията? 

Стабилността на България е една от темите, която вълнува чуждестранната публика и читател.

„Работата на чуждестранния кореспондент е да представи събитията, така че читател някъде по света да се поинтересува. Вътрешнополитическите обяснения – една партия казала, друга ѝ отговорила – никого не интересуват, но явлението за стабилността е важно. България е страна от Европейския съюз, от НАТО, която се намира на Черно море и не е без значение дали тя е стабилна или не“, категорична е Сергева.

Събитията през 2020 година с продължителните протести са също тема, която намира трайно място в международния новинарски обмен. 

„Парадоксално е, че няколко години по-късно и след няколко избора, след които Бойко Борисов и ГЕРБ бяха изолирани от властта, те отново станаха незаобиколим фактор, с подкрепата на Пеевски до голяма степен. Всичко това е твърде парадоксално“.

Тя е категорична, че когато представя България като част от процесите в Европа, това е интересно.

„Вече не може да учудим света, че националистически партии очевидно имат руско финансиране, защото езикът и позициите, които заемат са прокремълски. Това го видяхме и във Франция, и в Германия, и в други страни“.

„България е безкраен извод на събития, различни откъдето и да е другаде, която се вписва отлично и в национализма на Балканите, но нали сме все пак в Европейския съюз“, казва с намигване журналистът. 

От пощенския гълъб, през пишещата машина и телекса до високоскоростния интернет

„Изумително е как се разви техниката през тези 42 години, през които аз съм журналистка.

Далеч преди пишещата машина и пелюра, Агенция Франс прес е започнала разпространението на информацията през 1835 година с пощенски гълъби. После факсът… но това в същия момент да достига информацията – е това се казва информация в реално време!“.

Напредването на технологиите обаче може да бъде и нож с две остриета. „Техниката много бързо коренно се промени в същото време направи борбата за доверие много трудна. Развитието на информационните средства правят манипулацията много лесна. Действително агенциите се борим в реално време с фалшивата информация“, посочи Сергева. 

Никога не се е налагало опровержение

„През цялата ми практика на журналист – от 1983 до 2025 година, основната ми цел е била да не разпространя лъжа или да се подам на манипулация“.

До 89-та година беше ясно, че на повърхността не излиза почти нищо, но веднага след падането на комунистическия режим се промени нещо друго – избликването на свободната преса, която си избра модела на сензацията. 

Сензационната журналистика в Западна Европа – във Франция, в Германия, в Англия е съществувала в началото на 20 век. Един век по-късно тук се започнаха едни ужасни сензации. През 89-та след проверка на информацията сигурно 20% се оказваше вярна. 

Последните десет години беше най-трудно. Защото много се лъжеше от официални източници, откритата информация от пресцентрове често беше ограничена или манипулативна. 

А след 89-та година – периодът, който задържа семейството ми в България, беше толкова интересно. Един режим се променяше, политическата реалност се променяше с всичките ѝ подробности. Беше безкрайно интересно, а работата за мен беше удоволствие – като че ли създавахме произведение на изкуството. 

Чул го по телевизията, видял го в интернет

Бих преподавала в университета, защото за съжаление се загуби връзката между поколенията в журналистиката. Не знам какво учат във Факултета по журналистика, но аз бях уредила безплатно да се получава там Франс прес и се оказа, че никой не я ползва. Това беше между 2000 – 2009 година. Не знам някой иска ли да чуе. Но така както стана българската свободна журналистика, смятам, че много неща трябва да се коригират.

„Дори в комунистическо време се търсеше потвърждение на информацията от два източника. Имам впечатление, че това често не се прави. Някой го заявил… ама в какъв контекст, можем ли да му вярваме като го е заявил“, пита журналистът.

„Липсва контекста, липсва съпоставяне на източника, липсва обяснението. Липсва разумния подбор на събеседници“, заяви Сергева и добави:  

„Докато работех следях по цял ден българските медии и вечер късно включвам френските. Без те да са някакъв идеал, но като че ли не живеем на една и съща планета!“.

Основната отговорност за лековерието на общественото мнение в България, на голяма част от общественото мнение, за това е виновна журналистиката, нейното състояние. Журналистът е този, който трябва да подбере източниците си, да подбере събеседниците си, за да даде на потребителя пълната информация, обективната информация, а от там нататък потребителят може да даде повече доверие на едни или други. 

Сергева отправя и един задочен съвет: „Независимо от средата, категорично се открояват журналисти, които с хъс си вършат работата и си задават въпроси“.

Очите на Франс прес в България в годините на прехода до днес 

През януари месец колегите на Весела Сергева във Виена, където е централизирано бюрото на Франс прес за региона, организират специално тържество за изпращането ѝ. 

„Останах безкрайно трогната! Те ме изпратиха като принцеса, за което съм им безкрайно благодарна! Водиха ме на бала на журналистите във Виена, возиха ме във файтон – беше трогателно с това, че те оцениха работата ми през всички тези години“, сподели журналистът. 

В близко бъдеще Весела Сергева планира да напише ненаписаното досега в книга, която да представи погледа ѝ на журналист върху демократичната история на България. 

„Естествено журналистическата ми работа се слива с историята на прехода, но не от политологичната му страна, а как България беше видяна през очите на Франс прес като чуждестранна медия“, сподели журналистът. | БГНЕС