Обществените бани са били оживеното място в Древен Рим. В огромните руини на баните на Каракала в Рим стотици чайки кръжат наоколо. Техните натрапчиви викове припомнят гласовете отпреди 1800 години. Днес празната мида на някогашния един от най-големите комплекси за къпане в Рим е почти безлюдна, като от време на време се чува оперно представление.

Но как са изглеждали баните в Древен Рим тогава? И защо римляните са обичали толкова много обществените бани?

Почти всички императори построяват бани и към средата на IV век в града има 952 обществени бани. Най-големи са баните, построени от император Диоклециан (284-305 г.). В този комплекс с площ от 13 хектара дневно са се къпели около 3000 души. Тези бани, както и повечето от останалите, са съдържали помещение за горещи бани (калдариум), отоплявано чрез гениална система от въздуховоди в стените и пода. Подът бил толкова горещ, че се налагало да се носят налъми. Той водел до топло помещение за къпане (тепидариум), което представлявало своеобразен въздушен шлюз, преди къпещите се да влязат в студеното помещение, фригидариума, с басейн със студена вода. Откритият плувен басейн с площ 4000 кв. м е централната част на сградата.

Философът Сенека, съветник на император Нерон, е живял над комплекс от обществени бани около 50 г. след Христа. Той описва заниманията в баните, които можели да бъдат шумни:

„Представете си всички видове гласове, които могат да накарат ушите ви да настръхнат от омраза; когато спортистите се упражняват и работят с тежести, по време на техните усилия или на тяхното подобие на усилия чувам стонове, а всеки път, когато си поемат дъх, това е свистене и рязко поемане на въздух. След това има хора, които скачат в басейна. Но в допълнение към тези хора, чиито гласове са поне нормални, си представете високите, кисели гласове на депилиращите, които искат да се чуят по-ясно и изведнъж крещят, без никога да млъкнат, освен когато депилират някоя подмишница и тогава карат останалите да крещят вместо тях. А след това различните викове на сладкаря, на търговеца на колбаси, на продавача на малки пастети и на всички момчета от кръчмите, които обявяват стоката си с характерна мелодия“.

В един разказ от IV в. от н.е. се описва как понякога аристократите пристигат в баните, придружени от петдесет слуги. Определени части от баните били запазени за тези богати посетители, които се обличали в най-хубавите си дрехи и най-скъпите си бижута.

Големите обществени бани са построени и финансирани от богати римляни или от императора, но има и много малки частни бани. По време на обществени празненства и политически кампании входът често е бил безплатен, а през останалото време - евтин. Това означава, че всички социални слоеве са могли да се възползват от баните.

Жените и мъжете се къпели отделно и използвали баните по различно време на деня. В някои обществени бани имало зони, предназначени само за жени. Лекарят Соранос от Ефес, който написал трактат по гинекология през II в. от н.е., препоръчал на жените да ходят на бани, за да се подготвят за раждане.

В пренаселен и замърсен град като Рим баните са били убежище на спокойствието. Горещата вода, ароматът на парфюмирани мехлеми, масажите и термалната среда са били удоволствия, на които всеки е можел да се отдаде. В един надпис от I в. от н.е. се казва, че „баните, виното и сексът правят живота достоен за живеене“.

Баните са били арена на интензивен социален живот, привилегировано място за срещи и размяна на опит и са позволявали на желаещите да покажат телата си и всички свои атрибути. Някои археологически останки показват, че там хората дори са си почиствали зъбите.

Баните често са били изграждани във военните лагери, за да осигурят комфорта на

войниците по време на службата им. Във военните лагери често се строят бани, за да се осигури комфортът на войниците по време на службата им. Останки от военни бани са открити в цялата империя. Изследователите са открили и разкопали бани във военния лагер Адрианова стена - стена, построена за защита на северната граница на Римската империя в днешна Великобритания. Баните в Честър са се състояли от горещи помещения (caldaria), студени помещения (frigidaria) и помещение за изпотяване (sudatoria), подобно на сауна.

Зад баните обаче се криела тъжната реалност на робството. Мръсната работа там се извършвала от робите. Те почиствали стаите и огнищата, изпразвали тоалетните и се грижели водата да изтече. Робите ходели в баните заедно с господарите си, които мажели с масло и чиито кожи почиствали със стригили - така се наричало вид бронзово стъргало за кожа. Те влизали в банята през отделен вход.

Баните са били популярни във всички градове на Римската империя. Известен пример за това е комплексът от бани в град Бат (Съмърсет, Англия), който е бил под римско управление в продължение на стотици години и някога се е наричал Aquae Suliss. Естествен горещ извор е захранвал тези бани, които са били в чест на богинята Минерва Сулис. Останки от подобни бани са открити в Северна Африка, Испания и Германия. Огромните останки от римска баня в Баден-Баден, Германия, са сред най-впечатляващите. По същия начин в Толедо, Испания, е открит римски комплекс от обществени бани с площ почти един хектар.

Римляните не са първите, които използват обществени бани. Гръцките им предшественици вече са имали такива. Но римляните разширяват обществените бани в цялата империя. Те се превръщат в отличителен белег на римската култура, където и да отидат.

Римските бани се отличават не само с техническа изобретателност, забележителна архитектура и изисканост, но и със социални връзки между хората от всички слоеве на обществото и са били оживено сърце на живота в древен Рим.

Обществените бани продължават да се ползват и по време на мюсюлманското владичество и отново стават много популярни по време на Османската империя, продължила от 1299 до 1922 г. Турските хамами (бани) остават важна обществена институция и до днес и са наследство от римляните. В Истанбул все още работят шестдесет хамама. |БГНЕС