„Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.“

Димитър Списаревски е български летец, умрял геройски в защитата на българското небе от англо-американските бомбардировки по време на Втората световна война. Упорит, буен и тежък характер, Списаревски остава една от многото личности в българската история, които избират да жертват себе си, за да спасят другите.

Димитър Списаревски е роден на 19 юли през 1916 г. в град Добрич. Кръстен е на чичо си, който загива в Междусъюзническата война. От дядо си научава за героичните подвизи от българската история и израства като убеден националист. Той е отличен плувец, гимнастик, занимава се с борба и бокс. Обичал е футбола, за кратко е бил футболист на Левски София. Списаревски завършва елитната Втора мъжка гимназия „Цар Борис III" през 1934 година. Мечтата му още от ученик е да стане летец.

През 1938 г. завършва Военното училище в София. Обучава се в авиационната школа в Кауфбойрен, Германия. През 1939 г. завършва с престижната изтребителна школа във Вернойхен край Берлин.

„Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини... Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България!“

Списаревски е назначен като командир на 2-ра свързочна рота във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, след завършване на обучението си. Командирован за обучение в Западна Европа, близо до Ламанша през 1943 година, с цел да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и методите за отбрана на родното небе.

На 20 декември 1943 г. британски и американски бомбардировачи се готвят за поредна атака над София. Срещу наброяващите над 200 вражески самолета се изправят едва 36 от българска страна, един от тях в първия му боен полет е и Димитър Списаревски.

Измъквайки се от два американски изтребителя Списаревски се насочва към група от 16 самолета Б-24, които успяват да се изплъзнат от българските изтребители и да насочат своя курс към София. Към края на битката без никакво колебание Списаревски останал без муниции и с повреден самолет забива своя изтребител в един от измъкващите се към София американски бомбардировачи. По този начин бомбите предназначени за столицата падат в полето. Чрез въздушен таран геройски умира Димитър Списаревски на едва 27 годишна възраст.

„Абе, ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби.“

Един от хората, с които Списаревски се е познавал е един от най-успешните български летци генерал-майор Стоян Стоянов, който пише за него: „За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. [...] Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „С него или на него!““

Димитър Списаревски остава своя безспорен отпечатък и пример в историята на българската авиация. За огромно съжаление на нашата история Списаревски не е единственият забравен български пилот. Други успешни пилоти посветили живота си в защита на българското небе по време на Втората световна война са Петър Бочев, Неделчо Бончев, Иван Бонев, Мито Дисов и много други. I БГНЕС