През 80-те години на миналия век Ксамил бе известен като един напълно девствен резерват за диви животни, пълен с диви свине, чакали и сърни, с път, ограден с портокалови и маслинови дървета. Наричан „Перлата на юга“ в Албания, малкият град привлича посетители заради естествената си красота.

Днес обаче Ксамил е напълно неузнаваем: незаконно бетониране, обрасли плажове, дефектни канализационни системи и недостиг на вода свидетелстват за тоталния инфраструктурен  хаос. „Това е мафиотска история, която започва с религиозни групи, корумпирани полицаи и съдилища, които одобряват злоупотреби“, казва журналистката Линдита Села. Според нея това е град, където организираната престъпност и политическите интереси са оставили „грозния си отпечатък“.

Отчуждаването на публична земя в Ксамил се основава на добре смазана система: фалшифицирани документи, съмнителни съдебни решения и умишлено бездействие от страна на държавата. „Публична собственост е отчуждена чрез измамни средства“, се казва в разследване на местният портал Щет. Разделени на 96 виртуални парцела без ясни граници, земите в Ксамил са се превърнали в правно бойно поле. „Хиляди хектари са отчуждени чрез фалшифицирани документи“, разкрива уебсайтът. Наследниците, като тези на семейство Чочоли, често са принуждавани да продават, като правата им са блокирани от откази за кадастрална регистрация.

Престъпната мрежа, водена от братята Франц и Хайдар Чопя, е в основата на този скандал. Замесени в убийства, международен трафик на кокаин и пране на пари, те са използвали сектора на недвижимите имоти, за да легализират незаконните си печалби. Чрез лица като Клайди и Ендри Меркай, Чопя са придобили и препродали земя в Ксамил за над 18 милиона евро. „Гражданинът Клайди Меркай е идентифициран като едно от доверените лица, което управлява значителни парични активи от името на Франц Гергели“, се казва в съдебно решение. След продажбата на 20-те хектара на Чочоли, имотният регистър на Саранда, който беше блокиран в продължение на десетилетие, потвърди регистрацията в рамките на няколко месеца.

Албанската държава често си затваря очите. Съдебни решения, като например тези, с които се потвърждават претенциите на Световния център Бекташи за 137 хектара въз основа на фалшифициран документ от 1927 г., са били потвърждавани въпреки неопровержимите доказателства. „Липсата на документи не представлява доказателство за недействителност“, постановява съдът в Саранда, като отхвърля жалбите на Министерския съвет. Освен това одобреният през 2025 г. проект за морски курорт Ксамил за 28 млн. евро се простира върху земя, за която претендират жителите на Манастир, без те да бъдат информирани или обезщетени.
В Ксамил правата на собственост са илюзорни. „Местните семейства с изрядни документи са пренебрегвани, изселвани или лишавани от собственост“, докато инвеститори без ясни права на собственост се възползват от политическата подкрепа за луксозни проекти. Лирика Чочоли, наследница на 20 хектара земя, казва: "Тъй като не можехме да я регистрираме, нямахме друг избор, освен да продадем земята си. Системата на неконтролирана приватизация под прикритието на международния туризъм облагодетелства силните в ущърб на гражданите.

Въпреки доказателствата за фалшификация, като например нотариалния акт от 1927 г. в полза на Бекташи, в който са посочени фиктивни лица, съдилищата отказват да отменят решенията. „Съдът отказа да се произнесе по автентичността на документа с аргумента, че признаването на неговата фалшивост не е пряката цел на този процес“, съобщава Щет. Поради това жителите на Манастир, подобно на Башким Дулай, живеят в несигурност: "Бяхме платили всичко в съответствие със закона, но производството беше спряно с решение отгоре. Стотиците съдебни дела, които се водят в Ксамил, илюстрират една провалена съдебна система, неспособна да защити обществения интерес.

Наричан „Малдивите на Европа“ и посещаван от хора като Никола Саркози и Иванка Тръмп, регионът на Ксамил крие далеч по-мрачна реалност. Жителите на Манастир, застрашени от проекта Ksamil Seaside Resort, се страхуват от експроприация: „Тези знаци са първият сигнал, че ще загубим домовете и живота, които сме изградили“.

„Ксамил сега е център на хаос, където законът, собствеността и общественият интерес са изкривени от злоупотреби, корупция и тайни сделки“, казва Линдита Чела. Разследването на Щет призовава за спешна реформа, за да се спаси това албанско бижу от контрола на мафията.  IБГНЕС