На 13 май американският президент Доналд Тръмп зарадва саудитските си домакини в Рияд, като им каза, че под негово ръководство Америка няма да дава „лекции как да живеят“.

За аудитория, съставена предимно от членове на правителство, което от десетилетия се занимава със систематична репресия – което му донесе оценка 1 от 40 за политически права в доклада на Freedom House за 2024 г. – това беше чудесна новина.

Настроението в залата беше тържествено.

И все пак, тази реч дойде след поредица от остри критики, отправени от Тръмп и неговите съветници срещу демократичното правителство на Южна Африка за това, което неговият екип нарича „геноцидни“ практики срещу белите фермери в страната.

 И докато южноафриканският президент Сирил Рамафоса седеше в Овалния кабинет само осем дни след речта без поучения на американския лидер в Рияд, той получи... сурова лекция за това как да живее.

Преди тази поредица от неуместни действия, Тръмп и неговият екип вече бяха нанесли катастрофални щети на авторитета на Америка като поддръжник на демокрацията и човешките права в света: Те омаловажаваха многобройни демократични съюзници, заплашваха някои от тях с териториални анексии, обвиняваха Украйна за това, че е била нападната от Русия, изразяваха подкрепа за нелиберални десни лидери или партии в различни демокрации, премахнаха приблизително 90% от американската помощ, предназначена за подкрепа на демокрацията в чужбина, обявиха планове за премахване на годишните доклади на Държавния департамент за правата на човека и разпуснаха дирекцията на Националния съвет за сигурност, занимаваща се с демокрацията и правата на човека.

Но представянето на Тръмп в Рияд и с Рамафоса в Белия дом спуска тази надпревара на една страна към дъното на демократичната политика на още по-ниско ниво.

Подкрепата на САЩ за демокрацията отдавна съществува с известна несъгласуваност. През десетилетията Вашингтон често е проявявал по-голяма снизходителност към съмнителните политически практики на определени авторитарни лидери, които осигуряват сигурност и икономически ползи за САЩ, докато е бил по-твърд към онези, които не го правят.

Но ярката и демонстративна увереност на Тръмп, че един ден ще има лесен път към стая, пълна с автократи, последвана от това, че седмица по-късно той разкъса приятелско демократично правителство, придава на тази непоследователност съвсем ново значение.

Освен това, използването от Тръмп на очевидна дезинформация – аматьорското видео, което показа на Рамафоса, и съпътстващите го изявления за „над хиляда“ убийства на бели фермери – в опит да защити тезата си, унищожи остатъците от доверието в САЩ, които бяха оцелели през последните няколко месеца.

Всъщност преди имаше значение, когато американски президент изразяваше загриженост пред чуждестранни лидери за конкретни нарушения на демокрацията и правата на човека.

Използването на тази уникална платформа за представяне на лъжлива, почти абсурдна пародия пред очите на целия свят прави тази администрация напълно некредибилна като дипломатически играч в тази област.

Интересно е обаче, че в усилията си да притисне Рамафоса, администрацията на Тръмп не можа да използва влиянието, което идва от активна програма за двустранна помощ.

Разрушаването от Тръмп на по-голямата част от американската чуждестранна помощ – включително целенасоченото прекратяване на цялата помощ за Южна Африка през февруари – беше шокиращо изоставяне на огромна част от глобалната мека сила на Америка. Миналата година Южна Африка получаваше значителна подкрепа от САЩ за усилията си в борбата с ХИВ/СПИН, а сега тези програми са преустановени. Разбира се, Рамафоса имаше и други причини да се опита да угоди на Тръмп – особено желанието си да спаси търговските отношения между САЩ и Южна Африка.

Но усилията на Тръмп да му повлияе биха могли да имат по-голям ефект, ако помощта все още беше активна и достъпна като част от преговорите.

Страните по целия свят – както демократични, така и автократични – едва сега започват да се приспособяват към глобалния политически пейзаж, в който САЩ вече не застават на страната на демокрацията.

Автократите са превъзбудени, обмисляйки как да се възползват от тази нова ситуация, за да затегнат още повече контрола в собствените си страни и да разширят политическото си влияние отвъд границите.

Демократите, от друга страна, са притеснени и се чудят как Вашингтон ще им навреди освен с многото удари, които вече им нанесе от януари насам, и къде да търсят защита, когато автократичните сили засилят натиска.

Обезсърчаващото съпоставяне на Тръмп, който раздава безплатни билети на автократи в Персийския залив, докато тормози забележителна африканска демокрация за геноцид, който не съществува, само затъмнява и без това мрачната картина. | БГНЕС

---

От Томас Каротерс, за „Политико“.