Компаниите адаптират тази скромна керамика на глинена основа, за държат домовете на хората прохладни – без електричество.

Малко над 20% от домакинствата в Индия притежават климатик или охладител, а по-малко от една трета имат хладилници, което оставя стотици милиони хора да се справят с повишаващите се температури без изкуствено охлаждане.

Смята се, че екстремната жега е отнела живота на над 700 души в Индия през 2024 г., най-горещата година в историята, а изследователите предупреждават, че 76% от населението е изложено на висок до много висок риск от топлинен удар, пише порталът Scientific American.

Но иновация, която е на поне 3000 години – теракотата – се очертава като евтина и енергийно ефективна алтернатива. Използвана някога от цивилизацията Харапа от бронзовата епоха за съхранение на вода, тази керамика на глинена основа все още стои на рафтовете в селските индийски домове под формата на глинени съдове, които охлаждат водата без електричество и струват едва по един долар.

„Порестата повърхност на теракотата позволява на водата да се изпарява бавно, отнемайки топлината и охлаждайки пространството около нея“, обяснява Адития Прадюмна, изследовател в областта на здравето на околната среда в университета „Азим Премджи“ в Бангалор.

Въз основа на този принцип архитектите в разрастващите се метрополиси на Индия се обръщат към теракотата за нови пасивни решения за охлаждане, които варират от глинени хладилници до перфорирани плочки, вентилирани екрани и фасади, които позволяват естествена вентилация и спомагат за преноса на топлина и влага между вътрешната и външната среда.

В някои проекти водата се разпределя по теракотените повърхности, за да се изпари и по този начин да понижи температурата на околната среда.

Пасивното охлаждане използва дизайна на сградите, за да регулира вътрешната температура с естествени материали, стратегическа вентилация и добре контролирано засенчване.

Този подход работи особено добре в Средиземноморието и други сухи или полусухи места, като части от северозападния Тихоокеански бряг, където проучвания са установили, че може да намали потреблението на климатици с до 70%.

Пионер в тази област е дизайнерската компания Ant Studio от Делхи, чийто проект CoolAnt използва теракота като втора кожа на бетонни сгради.

„Използваме хидрофилните й свойства и наблюдаваме средно понижение на температурата с 6-8 °C в над 30 обекта“ в Индия, казва основателят на студиото Мониш Сирипурапу.

Той добавя, че материалът би трябвало да бъде още по-ефективен в по-сухите райони на страната.

Дори такова скромно понижение на температурата, казва Прадюмна, може „значително да помогне на човешкото тяло да се охлажда по-ефективно, особено в закрити помещения“.

Изследвания показват пряка връзка между повишаването на температурите и смъртността.

Друга индийска компания, A Threshold, базирана в Бангалор, преработва рециклирана теракота в дишащи фасади.

Междувременно MittiCool, базирана в Гуджарат, е създала глинени хладилници, които според производителя запазват храната свежа в продължение на три до пет дни без електроенергия – нещо безценно в домове без надеждно електроснабдяване.

„Много от нашите клиенти не могат да си позволят да използват конвенционални уреди, така че това е трайна и достъпна алтернатива“, казва основателят на MittiCool, Мансукбхай Праджапати.

Нияти Гупта, старши програмен сътрудник в изследователския институт WRI India, твърди, че теракотата „може да допълни съществуващите системи за охлаждане и да намали зависимостта ни от електроенергийната мрежа, захранвана с изкопаеми горива. Само това може да промени изцяло енергийния и строителния сектор“. | БГНЕС