Израелският премиер Бенямин Нетаняху е хитър политик, но дори той не може да отслаби връзката на президента на САЩ Доналд Тръмп с телевизията. Двамата лидери отново са в противоречие по отношение на Газа, сега заради предупрежденията на правозащитни организации за повсеместен глад. Под силния международен натиск Нетаняху позволи на някои хранителни помощи да влязат в региона, но той настоява, че в Газа „няма глад“.

На 28 юли преди срещата си с премиера на Обединеното кралство Киър Стармър в Шотландия, Тръмп беше попитан дали е съгласен с оценката на Нетаняху. „Въз основа на телевизията бих казал, че не особено, защото тези деца изглеждат много гладни“, каза Тръмп. По-късно той добави: „Това е истински глад. Виждам го и не можеш да симулираш това“.

Тръмп стигна до правилния извод по ужасен начин. В качеството си на президент той има достъп до най-мощната мрежа за събиране на информация в света, но въпреки това се ръководи от това, което гледа по телевизията. Това му помага да вижда новините от същата гледна точка като широката общественост, което му позволи да постигне политически успех. Но това също така стеснява разбирането му и го прави силно податлив на манипулации.

В този случай доказателствата сочат, че Тръмп е прав. Синди Маккейн, изпълнителният директор на Световната продоволствена програма на ООН, от месеци предупреждава за хуманитарна катастрофа. Според Световната продоволствена програма една трета от жителите на Газа не са се хранили няколко дни подред.

Други организации твърдят, че Газа е на ръба на глада. Израелското правителство защитава ограничаването на помощта с твърдението, че Хамас краде храна, но това не се отнася до отговорността му за изхранването на цивилното население, попаднало във войната. Както Хюсеин Ибиш наскоро написа в The Atlantic, от май насам над 1000 жители на Газа може би са били убити само при опит да получат храна.

Но Тръмп нямаше какво да каже по въпроса, докато той не се появи в средствата за масова информация, където изображенията на възрастни и деца скелети с издути кореми показват нещата по-ясно от всякаква статистика. Разпространението на видеоклипове и снимки помогна тази история да се окаже в центъра на вниманието, точно както предишните кадри помогнаха да се обърне американското мнение срещу войната в Газа. По-малко от една четвърт от американците вече смятат, че израелските военни действия са „напълно оправдани“.

Тръмп е настроен и реагира на този вид промени в общественото мнение повече, отколкото реагира на същността на основните събития. Често си мисля за свидетелските показания на Хоуп Хикс, бившият пресаташе на Тръмп, по време на съдебния процес в Манхатън, свързан с парите за мълчание. Прокурорите попитаха Хикс как е реагирал Тръмп през 2016 г., когато „Уолстрийт Джърнъл“ съобщи за предполагаемата му извънбрачна сексуална връзка с Карън Макдугъл. Хикс не можа да си спомни, но добави: „Не искам да спекулирам, но съм почти сигурна, че той щеше да ме попита как се развива“.

Сега, като президент, той понякога подхожда към новинарските събития не като към неща, върху които има контрол, а просто като човек, който гледа от удобното си кресло с дистанционно в ръка: възможности за изказвания, а не за правене на политика.

Почитта на Тръмп към телевизията се съчетава опасно със скептицизма му към всеки, който представлява независима експертиза. „Аз знам повече за ИДИЛ от генералите“, каза той през 2015 г. Бивши помощници твърдят, че той не чете и не обръща внимание по време на брифингите, а към разузнавателната общност изпитва особено недоверие, до такава степен, че неведнъж е приемал думата на Владимир Путин за вярна вместо нея. Това означава, че въпреки достъпа до висококачествена информация за това, което се случва в Газа, той изглежда наистина се раздвижва едва след като го пуснат в ефир.

Такъв тесен информационен поток е проблем, защото телевизията не е добър източник на информация сама по себе си; тя трябва да се консумира като част от балансирана информационна диета. Това е особено вярно за телевизионния канал, който Тръмп изглежда консумира най-много – Фокс Нюз.

Либералният изследовател Мат Герц старателно документира пряката връзка между сегментите на Фокс Нюз и туитовете на Тръмп по време на първия му мандат. Различни изследвания в продължение на много години са установили, че зрителите на Фокс са по-малко информирани от останалите потребители на новини.

Зависимостта на Тръмп от телевизионните новини е лесна мишена за всеки, който се опитва да му повлияе, както подчертава изследването на Герц. Сенаторът от Южна Каролина Линдзи Греъм възприе стратегия да излиза по телевизията, за да се опита да предаде посланията си на Тръмп. „Предадохте ли това лично на президента?“ – попита го веднъж един водещ по време на интервю. „Току-що го направих“, отговори Греъм.

Политиците, търсещи подкрепата на Тръмп, също се опитаха да използват телевизията. Членът на Камарата на представителите Томас Маси, републиканец от Кентъки, пусна реклами във Флорида, когато се готвеше за преизбиране през 2020 г., за да ги види Тръмп. Същото са правили и опонентите на Тръмп, желаещи да го тормозят.

Фактът, че президентът може да бъде толкова лесно убеден, сам по себе си е достатъчно обезпокоителен и помага да се обяснят политическите сътресения по време на двата му мандата. Но това е особено опасно в ерата на дезинформацията. През 2017 г. писах за това, че склонността на Тръмп да вярна на фалшиви новини може да му причини неприятности. Осем години по-късно Тръмп разполага с персонал в Белия дом, който не е толкова заинтересован да го спаси от самия него, а технологиите са се развили така, че да позволяват изключително убедителни и реалистични фейкове.

Наивната вяра на Тръмп, че „не може да бъде фалшифицирано“ това, което виждаш по телевизията, се опровергава от многото сълзливи, но фалшиви изображения на изкуствения интелект, които се разпространяват във Facebook. Когато става въпрос за Газа, той има достъп до много по-надеждни доказателства и предупреждения от експерти по правата на човека, но те сякаш не проникват в него.

Отразяването на новините не е единствената мания, която формира или изкривява подхода на администрацията към Газа. Склонността на президента да гледа на почти всичко като на потенциална сделка с недвижими имоти вдъхнови странното му предложение да се разчисти Ивицата Газа и да се превърне в луксозен плаж – „Ривиера на Близкия изток“. А зле прикриваната му пристрастеност към спечелването на Нобеловата награда за мир сякаш води много от решенията му в региона. Допълнително предимство е, че Нобеловата награда ще се отрази добре в новините.

Дори когато телевизионните новини определят мирогледа на Тръмп, неговият мироглед променя формата на телевизионните новини. След като в продължение на години работеше за доминиране на новинарските емисии, сега Тръмп иска да ги контролира пряко, тъй като той и председателят на Федералната комисия по комуникациите Брендън Кар се стремят към безпрецедентен контрол над телевизионни оператори като Си Би Ес.

Някога Тръмп обмисляше да създаде своя собствена телевизионна мрежа, но вместо това той и най-големите телевизионни оператори в страната биха могли да създадат затворен цикъл, в който Тръмп да получава съвети от каналите, които правят това, което той казва. Кому са нужни факти, когато можеш да конструираш собствената си реалност? | БГНЕС

-----

Анализ на Дейвид А. Греъм за The Atlantic