По случай 30-годишнината от военно-полицейската операция „Буря“ днес в хърватската столица Загреб ще се проведе тържествен военен парад.

В парада ще участват членове на въоръжените сили, Министерството на вътрешните работи, съдебната полиция, Гражданската защита, пожарникари, исторически части, както и хърватски защитници и ветерани от войната, които ще носят 25-метровото хърватско знаме, издигнато на крепостта Книн през 1995 г.

3 500 участници, 500 превозни средства, 40 самолета и 13 кораба в сплитските води ще демонстрират готовността и силата на хърватската армия, точно 30 години след операция „Буря“, при която е освободена най-голямата част от окупираната територия и са създадени предпоставките за края на Отечествената война.

„Пътят на хърватската армия през тези 30 години може да се покаже чрез проведените паради. Вярвам, че единственото нещо, което е останало същото, е мотивът за защита на Хърватия, който имат хърватските войници, мъже и жени, и всички членове на въоръжените сили на Република Хърватия“, каза Анте Назор, историк и директор на Хърватския мемориален и документален център за войната.

Политическите обстоятелства по това време, през 1995 г., бяха обусловени от изключителната политика на ръководството на сърбите в Книн, но и от сръбската политика, която я подкрепяше, което най-добре се отразява в отхвърлянето на плана на международната общност в началото на 1995 г., каза още Назор, който предвиждаше, че в окупираните територии на Хърватия ще има Краина, която ще включва два района.

„Тези два района бяха разпределени в района на общини, които според преброяването от 1991 г. имаха абсолютно сръбско мнозинство, но те го отхвърлиха. Когато погледнем мащаба на това отхвърляне, те изпратиха много ясно послание към международната общност, че не искат никаква дискусия за мирна реинтеграция в конституционния и правен ред на Хърватия“, казва ученият.

Хърватия по онова време е призната на международно ниво и те, казва Назор, отказаха мирна реинтеграция и това беше посланието, че единственият останал вариант за връщане на окупираната територия е военният вариант. Назор посочва, че те не са взели предвид нищо – Загребското споразумение, икономическото споразумение или дори опитите на хърватското правителство или международната общност.

Когато погледнем военните обстоятелства, ние организирахме армията, предприехме военни операции в районите, където можехме, като взехме предвид международната общност. Ключовите фактори за успеха на операция „Буря“ през 1995 г. са били, според Назор, обучението, знанията, екипировката на хърватската армия и най-важното – мотивът.

„Мотивът беше невероятен. Невероятно е колко мотивирани са били тези хора, колко много са копнеели да се върнат по домовете си, защото са били прогонени още през 1991 година“, каза още той.

Назор подчертава, че не празнуваме чужда трагедия и трудности, а освобождение. Операция „Буря“ е от решаващо значение, подчертава той, защото е едно от най-важните събития в хърватската история. С операция „Буря“ ние осигурихме оцеляване, териториална цялост и свобода. Не празнуваме страданието и страданието. Съгласен съм, че операция „Буря“ е една от най-големите трагедии на сръбския народ в Хърватия, но тази трагедия е причинена от изключителната политика на сръбското ръководство в Книн и сръбското ръководство“, добави Назор и призова да не се ликува или подиграва, защото това не е нито човешко, нито морално и не е достойно за победителите, че хърватската армия е била в операция „Буря“.

Нека запазим достойнството си, това е голяма победа, нека празнуваме победата, нека се насладим на сцената от 5 август, когато официалното знаме на Република Хърватия се развя над крепостта на хърватския кралски град Книн. Знамето на демокрацията, свободата и победата“, каза в заключение Анте Назор, историк и директор на Хърватския мемориален и документален център за Отечествената война. I БГНЕС