На 15 юли петима от най-изявените предприемачи от частния сектор в Китай седнаха рамо до рамо на пресконференция в Пекин, организирана от Държавния съвет – управляващия орган на Китайската комунистическа партия (ККП). Над главите им висеше транспарант, който ги призоваваше да „продължат напред с предприемаческия дух“ и да служат като „отлични строители на социализма с китайска специфика“.

Един след друг те говореха за иновации, социална отговорност и благодарност към държавата. Речите им бяха изпъстрени с изрази като „широки перспективи“, „голям потенциал“ и „точно навреме“ – реторични маркери, тясно свързани с политическия дискурс на ерата на Си Дзинпин. Фразата „точно навреме“ се използва постоянно в политически коментари в страната от 2014 г. насам, докато „голям потенциал“ – особено характерна за риториката на Си – се среща в 76 от общо 79 случая след идването на власт на президента.

В реч от февруари Си обедини и трите израза, за да опише бъдещето на частното предприемачество. Този език служи като сигнал за идеологическо съответствие, напомняйки на публиката, че събитието не е само демонстрация на бизнес успех, но и на политическа коректност.

Реториката и на петимата предприемачи бе поразително сходна. Всеки от тях говореше за дълг, служба и благодарност като граждански дълг под ръководството на ККП. Те се изявиха като пазители на икономическите и политическите стремежи на държавата.

Изборът на тези петима души и посланията, които те предадоха, разкриха много повече от стремеж за успокоение на колебаещия се частен сектор. Събитието даде поука за онези качества на предприемачеството, които Пекин днес цени: амбиция, укротена от дисциплина; изобретателност, поставена в служба на нацията; и търговски успех, поддържан в рамките на невидимите граници на политическата допустимост.

Участието на Unitree Robotics и Galactic Energy – представляващи съответно роботиката и аерокосмическия сектор – подчертава два от десетте приоритетни сектора, определени в плана „Произведено в Китай 2025“. Този индустриален план, въведен през 2015 г., отразява амбицията на Пекин да намали зависимостта от чуждестранни технологии и да постигне глобално лидерство в стратегически високи технологии.

Присъствието на тези две компании подсказва, че ККП продължава да вижда в тези сектори не само двигатели на иновациите, но и стълбове на националната мощ. Unitree Robotics, доставяща роботи на част от западната цена, вече държи над 60% от световния пазар. Тя е идеален пример за наративите на ККП: иновации, закотвени в Китай, не само догонват, но и изпреварват чуждите конкуренти. Galactic Energy, частна компания за изстрелване на сателити, е основана от бивши служители на държавната корпорация China Aerospace Science and Technology Corporation. Съоснователят и главен изпълнителен директор Лю Байчи казва, че създаването на Galactic Energy през 2018 г. е вдъхновено от правителствената кампания „масово предприемачество и иновации“, а бизнес моделът ѝ съвпада с нуждите на страната от изстрелване на десетки хиляди сателити. Компанията е представяна по-скоро като патриотичен партньор в реализирането на космическите амбиции на страната, отколкото като частен стартъп.

Останалите компании също отразяват настоящите политически приоритети на Пекин.

Групата Erdos, най-големият производител на кашмир в Китай, води началото си от 1979 г. и ранния етап на реформите. Тя се разрасна бързо и устоя на чуждестранни опити за придобиване по време на т.нар. „кашмирена война“, превръщайки се в символ на независимостта на веригите за доставки. Днес Erdos е възприела устойчивостта като основен принцип, в съответствие с националните цели за по-зелено и висококачествено развитие.

Групата Shandong Weiqiao е друг пример за преход към по-зелена индустрия. Някога основно текстилен производител, тя вече включва алуминия като основен бизнес и е преместила тази традиционно замърсяваща индустрия в Юнан, където има изобилие от водноелектрическа енергия. Jointown Pharmaceutical Group, един от най-големите дистрибутори на лекарства в Китай, е разширила дейността си в селските райони, с цел подобряване на здравната грижа в слабо обслужваните региони. Главният ѝ изпълнителен директор, Лю Чанюан, често свързва тази стратегия със своето селско детство и личната си чувствителност към градско-селските неравенства.

Стратегията на Jointown се вписва в официални кампании като „съживяване на селските райони“ и, по-широко, в „дългогодишната загриженост на ККП“ относно неравенството. Макар лозунгът за „общо благоденствие“ да изчезна от официалните заглавия – вероятно поради негативния му ефект върху частния сектор – основната му икономическа логика остава. Фокусът върху преразпределението, социалното равенство и обществените услуги, особено в селските райони, продължава да е част от еволюиращия подход на държавата към икономическото управление.

Фактът, че Пекин изобщо почувства нужда да организира такова събитие, говори много за настоящия момент. След години на регулаторни репресии, променящи се политически ветрове и непоследователно прилагане на правилата на местно ниво, доверието сред частните предприемачи е отслабнало. Икономическият растеж се забави, безработицата се увеличи, а държавният сектор вече не притежава капацитета да генерира иновации, динамика или заетостта, от която Китай се нуждае, за да постигне амбициите си. Юлската пресконференция неявно призна тази реалност, като потвърди, че жизнеността на частния сектор остава незаменима не само за пробиви в ИИ или биотехнологиите, но и за прилагане на нови технологии, обновяване на индустрии и поддържане на препитание.

Това напрежение е в сърцето на дилемата на частния сектор в Китай. Представата на Пекин за предприемачество трудно съвпада с качествата, които съвременните пазари най-много възнаграждават: поемане на риск, независимост и непрекъснато нарушаване на статуквото. В Китай прекомерният растеж, прекаленото забогатяване или иновации, които разклащат установени интереси, пораждат подозрение. Например, през 2020 г., след като основателят на Alibaba Джак Ма публично критикува китайската финансова регулация, властите внезапно спряха първичното публично предлагане (IPO) на Ant Group – финтех подразделението на Alibaba, което се очакваше да бъде най-голямото IPO в историята – под претекст за нарушения на антимонополни правила и финансови рискове.

Много предприемачи, особено тези извън политическите прожектори, още помнят антимонополните кампании срещу технологичния сектор, унищожаването на частната образователна индустрия, произволните блокади по време на политиката за нулев Ковид и корупционните практики на местните чиновници. За тях петимата, представени през юли, служат както за доказателство, че частни фирми все още могат да просперират с държавна подкрепа, така и за напомняне, че успехът често зависи от съгласуваността с последните идеи и икономически приоритети на ККП, а не от стабилни или прозрачни правила.

Властите се опитват да сигнализират за по-голяма готовност да приемат риск в частния сектор, но не желаят да се откажат от контрола. През февруари Си свика нетипична за него среща с водещи частни предприемачи, включително Джак Ма, с което даде знак за смяна на курса след период на репресии и заяви отново вяра в китайския икономически модел и пазарен потенциал. Оттогава Националната комисия за развитие и реформи обеща по-силна подкрепа за частните предприятия, насърчавайки участието им в националните стратегически приоритети.

През април Китай прие първия си всеобхватен закон, насочен към насърчаване на частния сектор. Този основополагащ закон има за цел да възстанови доверието на предприемачите, като ясно дефинира правния статус на частните предприятия и потвърди ролята им като дългосрочен национален приоритет. Законът адресира системни дисбаланси в полза на държавните предприятия, изисква справедлива конкуренция, забранява избирателното прилагане на правилата и цели елиминирането на местния протекционизъм и монополите.

Законът се справя и с тревожни практики като „междупровинциално преследване на предприемачи“ – или т.нар. дълга ръка. Това се отнася до случаи, в които местната полиция преминава границите на провинции, за да извършва обиски и изземване на активи на частни компании, често използвайки съмнителни правни основания с цел попълване на общински бюджети. Според доклад, от 2023 г. насам над 10 000 предприемачи в град Гуанджоу са били арестувани от полиция от други провинции.

Чуждестранните инвеститори остават скептични към тези мерки, както показват и числата: според Министерството на търговията, преките чуждестранни инвестиции в Китай са намалели с 15.2% през първата половина на 2025 г. спрямо същия период миналата година. Отвън се вижда правителство, което възхвалява частното предприемачество, но изисква непоколебима политическа вярност; пазар, който обещава изключителни възможности, но оставя правилата си неясни. Лозунгите „широки перспективи“ и „точно навреме“ не могат да изтрият по-дълбокото безпокойство от непредсказуемост и контрол.

Чуждестранните компании, опериращи в Китай, са под все по-голям натиск да изберат страна. Пекин очаква те да се съобразят с неговите цели за развитие, докато Вашингтон все по-внимателно следи връзките им с Китай. Те също така рискуват да укрепят своите китайски конкуренти. Чуждестранните технологии и експертиза многократно са били усвоявани и мултиплициране от китайски компании, които след това рушат позициите на своите западни партньори – както BYD постъпи с Tesla, а Huawei с Apple. Междувременно политическата среда в Китай остава непредсказуема – с решения, които се вземат внезапно, и местно прилагане на правилата, което варира между небрежност и свръхстарателност.

Юлската конференция бе предназначена да разсее тези тревоги. Но въпреки цялата си театралност, подобна показност не може да замени правната яснота и институционалната реформа, от които предприемачите и инвеститорите имат нужда. Ако Пекин иска да разгърне напълно потенциала на частния си сектор, трябва да направи повече от това да организира сцени – истинският тест ще бъде дали предприемачи без политически връзки ще получат шанс да просперират, дали правилата ще станат по-прозрачни и постоянни и дали политиката ще започне да насърчава истинските иновации и ефективност, вместо сляпо политическо съобразяване. | БГНЕС

---

Лизи С. Лий. Център за анализ на Китай към Института за политика към Азиатското общество, „Форин Полиси“