ЕС едва избегна пълномащабна търговска война с Доналд Тръмп, като се ангажира да закупи американски петрол и газ на стойност 750 млрд. долара до края на мандата му.

Постигането на тази цел обаче ще бъде почти невъзможно.

Досега Брюксел е предоставил малко подробности за това как ще се осъществяват покупките. Въпреки това ограничените доставки от САЩ, техническите пречки и слабите правомощия на ЕС по отношение на сделките за внос означават, че постигането на целта ще бъде изключително трудно, независимо от конкретните условия.

Основната цифра е „напълно нереалистична. Числата са просто отвъд границите на разумното“, заяви експертът по газта Лора Пейдж, старши анализатор във фирмата за суровини Kpler.

ЕС все повече увеличава покупките на втечнен природен газ (LNG) от САЩ след прекъсването на доставките, свързано с широкомащабната инвазия на Москва в Украйна през 2022 г. Междувременно Тръмп отдавна изтъква увеличаването на продажбите на енергия като ключово искане за намаляване на търговското напрежение с блока.

„Закупуването на американски енергийни продукти ще диверсифицира източниците ни на доставки и ще допринесе за енергийната сигурност на Европа“, каза на 27 юли председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя отбеляза, че този ход ще помогне на ЕС и в текущите му усилия да „замени руския газ и петрол със значителни покупки на американски втечнен природен газ, петрол и ядрени горива“.

„Готови сме да пристъпим към тези покупки. Смятаме, че тези цифри са постижими“, подчерта на 28 юли комисарят по търговията на ЕС Марош Шефчович.

Проблемът е, че не всички са убедени, че цифрите са верни.

Миналата година ЕС е похарчил 375 млрд. евро за внос на енергия, включително 76 млрд. евро от САЩ, каза Пейдж. Това означава, че блокът ще трябва да утрои американския си внос през следващите три години, като в същото време ще избягва други доставчици, като Норвегия, която осигурява по-евтин газ по тръбопроводи.

Изключването на руската енергия от уравнението също не би имало голямо значение: Миналата година блокът похарчи само 23 млрд. евро за внос на петрол, газ и ядрена енергия от Москва.

В същото време САЩ са изпратили само 166 млрд. долара в нефт и газ в чужбина миналата година, обясни Пейдж, което означава, че ще трябва да пренасочат целия си износ към ЕС – и още толкова. Това „просто никога няма да се случи“, посочи тя, особено като се има предвид, че износът на втечнен природен газ от САЩ не е обвързан с едно-единствено местоназначение и обикновено отива при най-високата оферта в световен мащаб.

Това не е единствената техническа трудност. Понастоящем ЕС купува 12% от своя петрол и горива от САЩ, според Хомаюн Фалакшахи, ръководител на отдела за анализ на суров петрол в Kpler. Тази цифра може да бъде увеличена до таван от 14%, като се има предвид, че рафинериите в ЕС могат да обработват само ограничен дял от специфичната американска петролна смес. „Това наистина е фантазия“, заяви той.

Високопоставен служител на Комисията също така каза, че сделката ще зависи от конкретни „обстоятелства“, като например достатъчна инфраструктура за втечнен природен газ в Европа и „капацитет за транспортиране от страна на САЩ“.

Но цифрите не са „извадени от нищото. Това се основава на анализ на нашите нужди“, настоява служителят, получил анонимност, за да говори свободно за сделката.

Друго предизвикателство е как Брюксел ще улесни тези покупки, като се има предвид, че самият той не играе никаква роля в закупуването на товари.

Служителят на Комисията посочи, че целта „не е нещо, което ЕС като публичен орган може да гарантира“, а е по-скоро „нещо, което се основава на намеренията на частните компании“.

И досега фирмите не виждат икономическа обосновка за това.

„ЕС не е компания“, каза един от специалистите по газ в известна енергийна търговска къща. „Ще принудят ли компаниите от ЕС да купуват газ и петрол от САЩ? Ако има търговска обосновка зад [това], компаниите ще го направят – в противен случай [това] очевидно е само горещ раздухване“, обясни той.

Остава неясно защо ЕК се ангажира с толкова високи стойности, като знае какви са предизвикателствата, заяви Ан-Софи Корбо, старши изследовател и експерт по газ в Центъра за глобална енергийна политика.

При сегашното положение на нещата изглежда, че „ЕС е бил готов да се съгласи на всякаква цифра, за да избегне 30%“, каза тя, визирайки заплахата на Тръмп за много по-високи мита. | БГНЕС

-----

Анализ на Антония Цимерман за „Политико“