На днешната дата през 1997 г.  38-ото Народно събрание приема Закона за националния герб на България. Това е първият герб на Република България след падането на социализма в края на 1989 година.

„Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата".“ Това е извадка от Закона за герб на Република България, обнародван в Държавен Вестник, бр. 62 от 4.08.1997 година.

Лъвът и короната не са нещо ново за българската хералдика. Лъвове традиционно се срещат в изображения върху монети и печати на царете от Второто българско царство, твърдят историци и хералдици. Все още няма данни за съществуването на герб през Първото българско царство в същинския хералдически смисъл.

Известен герб останал в българската история е Шишмановият от времето на Второто българско царство. Макар и повлиян от западноевропейската хералдика, гербът запазва традиционната за България лъвска емблема като знак на царската власт и независимост. Този символ по-късно става вдъхновение за възрожденските знамена и революционните печати.

През 1741 година, Христофор Жефарович отпечатва коронован лъв на корицата на своята „Стематография“. През Възраждането лъвът с корона става утвърден символ на борбите за национално освобождение. Той присъства върху знамето на четата на Филип Тотю, печата на Васил Левски и много други места. След освобождението лъвът остава като символ и на македонските революционери, борейки се за обединението на България в нейните етнически територии.

След Освобождението на България през 1878 г. въпросът за държавния герб става важен елемент от изграждането на националната символика. През 1880 г. е приет първият официален герб на Княжество България. През годините гербът на родината е преминавал през различни промени до коренното му сменяне през 1946 г., когато монархията е премахната.

След установяването на Народна република България, гербът е заменен с нова социалистическа емблема (1948 г.), включваща зъбчато колело, житни класове, червена петолъчка и лъв в кръгла композиция.

След промените през 1989 г. и края на социалистическия режим, въпросът за възстановяване на традиционния български герб отново излиза на дневен ред. През 1997 г. Народното събрание приема днешния герб на Република България. І БГНЕС