Телескопът Джеймс Уеб намери над 100 нови астероида между Юпитер и Марс

Астрономи, анализиращи архивни изображения от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST), откриха неочаквано голяма популация от най-малките астероиди, наблюдавани някога в астероидния пояс между Марс и Юпитер.

Откритието може да доведе до по-добро проследяване на малките, но мощни космически скали, които вероятно ще се приближат до Земята.

Новооткритите астероиди варират по размер от автобус до няколко стадиона - миниатюрни в сравнение с огромната космическа скала, унищожила повечето динозаври, но въпреки това те имат значителна сила. Само преди десетилетие астероид с размер само няколко десетки метра изненада всички, когато се взриви над Челябинск, Русия, и освободи 30 пъти повече енергия от атомната бомба, взривена над Хирошима през Втората световна война.

Тези така наречени „декаметрови“ астероиди се сблъскват със Земята 10 000 пъти по-често от по-големите си събратя, но малкият им размер затруднява проучванията, за да ги открият предварително.

През последните години екип от астрономи, включващ Жулиен де Вит, доцент по планетарни науки в Масачузетския технологичен институт, тества интензивен изчислителен метод за идентифициране на преминаващи астероиди в телескопски изображения на далечни звезди.

Прилагайки този метод към хиляди изображения от JWST на звездата-домакин в отдалечената на около 40 светлинни години система TRAPPIST-1, която е най-добре проучената планетарна система извън нашата, изследователите откриха 8 известни досега и 138 нови астероида с декар в основния астероиден пояс. Сред тях 6 изглежда са били гравитационно тласнати от близките планети към траектории, които ще ги доведат близо до Земята.

„Мислехме, че ще открием само няколко нови обекта, но открихме много повече от очакваното - особено малки. Това е знак, че изследваме нов режим на популацията“, казва де Вит. 

Нов поглед към архивните данни
За целите на новото изследване де Вит и колегите му са събрали около 93 часа изображения на системата TRAPPIST-1 от JWST, за да подчертаят слабите, бързо движещи се обекти като астероидите над фоновия шум. Въпреки че подобен подход рядко работи за обекти с неизвестни орбити, екипът е заобиколил ограничението, като е използвал мощни графични процесори (GPU) за бързо пресяване на големи масиви от данни, което дава възможност за „напълно сляпо търсене“ във всички възможни посоки за откриване на новооткритите астероиди и след това за подреждане на тези изображения.

„Това е напълно ново, неизследвано пространство, в което навлизаме благодарение на съвременните технологии“, казва водещият автор на изследването Артьом Бурданов, учен-изследовател в департамента по науки за Земята, атмосферата и планетите на MIT.

„Това е добър пример за това какво можем да направим като област, когато гледаме на данните по различен начин - понякога има голяма печалба и това е един от тях“, казва той.

Новооткритите астероиди, които са остатъци от сблъсъци между по-големи, километрични космически скали, са най-малките, които все още са открити в основния астероиден пояс. JWST се оказа идеален за откритието, казват изследователите, благодарение на острите инфрачервени очи на телескопа, които засичат топлинните емисии на астероидите. Тези инфрачервени емисии са много по-ярки от слабата слънчева светлина, отразена от повърхността на астероидите - видът видима светлина, на която обикновено разчитат традиционните проучвания.

Предстоящите наблюдения на JWST ще се фокусират върху 15 до 20 далечни звезди в продължение на поне 500 часа, което може да доведе до откриването на още хиляди декаметрови астероиди в нашата Слънчева система, според новото изследване.

А по-новите телескопи ще помогнат да се открият хиляди малки астероиди в нашата Слънчева система. Главната сред тях е обсерваторията Вера К. Рубин в Чили, която от следващата година ще използва най-голямата цифрова камера в света, за да снима южното небе всяка нощ в продължение на поне десетилетие, като заснема изображения, всяко от които покрива площ, равна на 40 пълни луни. Очаква се високата честота и разделителна способност да открият до 2,4 милиона астероида - почти два пъти повече от сегашния каталог - през първите 6 месеца.

„Сега имаме начин да откриваме тези малки астероиди, когато са много по-далеч, така че можем да правим по-прецизно проследяване на орбитите, което е от ключово значение за планетарната защита“, каза Бурданов. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон