Москва и Киев значително увеличиха и продължават да увеличават броя на ударните дронове с голям обсег на действие. Трицифрените бройки на безпилотните летателни апарати, участващи едновременно в нападенията, стават нещо обичайно.

В условията на продължителна война материалните щети от ударните безпилотни летателни апарати са огромни и многократно надвишават разходите за тяхното производство. Те нанасят щети не само с попаданията си по целите, но и чрез изчерпване на средствата за противовъздушна отбрана, както и други странични ефекти, се казва в материал на Би Би Си.

Напоследък се наблюдава спад в ефективността на украинската противовъздушна отбрана, която по-рано изглеждаше, че е успяла да се адаптира към атаките на руските „Шахеди“, унищожавайки всички или почти всички цели, летящи над Украйна.

Руската армия обаче модернизира закупените от Иран дронове, промени тактиката на ударите – започна да практикува по-масирани нападения от различни височини, да включва фалшиви цели, и украинската противовъздушна отбрана започна да се справя по-зле с това. Дори от официалните доклади на ВВС на ВСУ е видно, че съотношението между броя на свалените и изстреляните руски БПЛА-камикадзе е намаляло.

В Русия също не всичко е гладко с защитата на въздушното пространство.

Министерството на отбраната на Русия обикновено докладва само за броя на свалените украински безпилотни самолети, без да посочва общия брой на участвалите в поредния набег. До известна степен тази празнина се запълва от видеокадри в социалните мрежи, на които дроновете се спускат към различни руски обекти, предизвиквайки експлозии и пожари.

Освен това появата на украински безпилотни самолети в близост до големи руски градове принуждава руските власти да затварят летища, да изключват мобилната връзка, което води до големи загуби, независимо от резултатите от нападението.

С какви основни проблеми се сблъскват подразделенията за противовъздушна отбрана в борбата с далекобойни дронове? Достатъчни ли са силите и средствата им за отблъскване на масирани атаки с безпилотни летателни апарати в условията на бързо нарастване на тяхното производство?

В тази статия не разглеждаме въпросите за противодействието на тактическите и разузнавателните безпилотни летателни апарати, действащи предимно на бойното поле и в близкия тилов район – това е отделна тема. Ще говорим за дроновете с голям обсег – така наречените Deep Strike.

Какви ударни дронове има на въоръжение в Русия и Украйна? Колко се произвеждат?

Безпилотните летателни апарати Deep Strike са средство за далечни военни удари, способни да преодоляват разстояния от стотици и дори хиляди километри. Конструкцията им е проста – пластмасов планер от самолетен тип, евтин бензинов двигател, навигационна и бойна част.

При цялата относителна примитивност на конструкцията, безпилотните самолети Deep Strike могат да носят до 50-70 кг експлозиви, а в перспектива и повече – въпросът е само в икономичността на двигателя.

Структурите за производство на такива дронове в Русия и Украйна се различават значително.

Русия

В Русия за основа е взет иранският модел „Шахед-136“, на базата на който вече се произвежда руската версия – „Геран-2“. Те се сглобяват в промишления комплекс „Алабуга“ в Татарстан, както и във военния завод в Ижевск. Цената на един БПЛА се оценява на 20-50 хиляди долара.

Към април-май тази година западни военни източници оценяваха обемите на производство на „Герани“ на около 4,5 хиляди броя на месец, или 150 на ден. Тези цифри като цяло съответстват на данните на ВСУ за броя на далекобойните безпилотни летателни апарати, изстреляни по Украйна. През април те са били малко над 4 хиляди, през май – над 3 хиляди, а през първата декада на юни, съдейки по всичко, благодарение на натрупаните майски запаси – 2 315.

Приблизително половината от произведените и пуснати в експлоатация руски БПЛА са дронове-примамки „Гербер“ и „Пародия“. Те нямат бойна част и системи за високоточно насочване, а задачата им е да отвлекат вниманието и да претоварят системата за противовъздушна отбрана. „Въздушната цел е изгубена“ – стандартна формулировка в докладите на ВСУ, когато дронът не е бил свален, а просто е изчерпал горивото си и е паднал, без да нанесе щети.

Украинското военно разузнаване съобщи и за началото на серийното производство в Русия на турбореактивна версия на иранския „Шахед-238“ под името „Геран-3“. През април тези БПЛА вероятно са били използвани при атаката срещу Одеса. В края на май постъпи и информация за тестово изстрелване над Украйна на реактивни безпилотни летателни апарати „Дан-М“ — стари съветски дронове-мишени за обучение на противовъздушната отбрана, преработени в баражиращи боеприпаси.

Но като цяло Русия набляга на увеличаване на производството на обикновени „Герани“. Централизирането на производството и фокусирането върху производството на еднотипни дронове позволяват по-добър контрол на качеството на продукцията, плавното й увеличаване и модернизиране. Благодарение на унифицирането на БПЛА и средствата за тяхното изстрелване се улеснява и практическото им приложение.

Недостатъците на масовото производство на еднотипни безпилотни летателни апарати са, че противникът бързо се адаптира към тях, намира средства за противодействие и количеството престава да дава резултат. По време на току-що приключилата война Иран изстреля стотици „Шахеди“ по Израел, но няма информация за нито един, който да е достигнал целта си. Вярно е, че ирано-израелската война продължи 12 дни, а руско-украинската вече е в четвъртата си година.

Украйна

За разлика от Русия, в Украйна производството на безпилотни самолети с голям обсег е децентрализирано, а номенклатурата им е по-богата. Известни са най-малко две дузини украински дронове-камикадзе с голям обсег, без да се броят перспективните разработки.

Най-често след поредния удар по обекти в дълбочина на руската територия в медиите се чуват такива наименования като „Ан-196“ „Лютый”, „E-300 Enterprise“, „UJ-22 Airborne“, „A-22 Foxbat“, „Бобер” (аналог на иранския „Шахед”), „Морок”.

В Русия за основа е взет иранският модел „Шахед-136“, на негова база вече се произвежда руската версия – „Геран-2“. Те се сглобяват в промишления комплекс „Алабуга“ в Татарстан, а също и във военния завод в Ижевск. Цената на един БПЛА се оценява на 20-50 хиляди долара.

Към април-май тази година западни военни източници оценяваха обема на производството на „Герани“ на около 4,5 хиляди броя на месец, или 150 на ден. Тези цифри като цяло съответстват на данните на ВСУ за броя на далекобойните безпилотни летателни апарати, изстреляни над Украйна. През април те са били малко над 4 хиляди, през май – над 3 хиляди, а през първата декада на юни, съдейки по всичко, благодарение на натрупаните майски запаси – 2 315.

От една страна, отказът на Украйна от масово производство на унифицирани БПЛА я лишава от предимствата на еднообразното производство „по образ и подобие“.

От друга страна, дава поле за експерименти, позволява да се обезопасят производствените мощности от руски удари и – което е най-важното – значително затруднява противника в борбата с ударните безпилотни летателни апарати.

Универсални системи за противовъздушна отбрана не съществуват. Всяка е „настроена“ за определен вид въздушни цели, едни може да сваля успешно, други – по-зле, а с трети изобщо не може да се справи. Колкото по-голямо е разпръскването на конструктивните и летателните характеристики на БПЛА, толкова по-трудно е да бъдат свалени.

Всеки ден над Русия се свалят десетки украински дронове, но въпреки това редовно постъпват съобщения за поредното им попадане във военен или промишлен обект.

Общите мащаби на производството на украински дронове с голям обсег също нарастват. Експертът на изданието Defence Express Иван Киричевски оценява производството на дронове Deep Strike в Украйна на около 36 хиляди годишно – това е около 100 единици на ден.

Разбира се, в това число са включени и дронове-примамки, така наречените фалшиви цели. Но като се има предвид, че Украйна започна да разработва БПЛА-камикадзе с голям обсег по-късно от Русия, темповете на нарастване на производството й изглеждат сравними.

На 28 май Министерството на отбраната на Русия обяви, че през нощта са били свалени почти 300 украински безпилотни самолета в 14 региона на Централния федерален окръг.

Какви средства за противовъздушна отбрана са ефективни срещу ударни дронове с голям обсег?

Има много средства за противодействие на безпилотните летателни апарати Deep Strike. ВСУ активно използват мобилни огневи групи (МОГ), оборудвани с едрокалибрено стрелково оръжие и зенитни автоматични оръдия. Те доста успешно свалят дроновете, движещи се на ниски височини, още при подлета.

Въпреки това, напоследък руската армия промени тактиката на използване на БПЛА-камикадзе и започна да атакува с тях по-често от големи височини – над 3 км. Шансовете да се свали дрон на такова разстояние с куршуми и неуправляеми снаряди са почти никакви. Освен това при атаките срещу пристанищните градове на Украйна „Герани“ обикновено нахлуват откъм морето, където няма мобилни огневи групи.

В Русия, където територията е много по-голяма, действията на МОГ също са затруднени. Стрелковите подразделения прикриват отделни важни обекти, но срещу атаки от въздуха, както се вижда на многобройни видеоклипове, те са почти безсилни — повечето дронове, придружени от стрелба, удрят директно в целта.

Дроновете имат малка електронно-оптична видимост, летят на различни височини и могат да преминават границите на Русия, обясни преди година кадровият военен, съветник на управляващия директор на Тулското конструкторско бюро „Академик Шипунов“ Аркадий Корольков. Тулското КБ разработва различни видове оръжия, включително комплекси за противовъздушна отбрана „Панцир-С1“, „Каштан-М“, „Тунгуска-М1“.

Според Корольков основният проблем на руските системи за противовъздушна отбрана е липсата на непрекъснато радиолокационно покритие: „Поради това е невъзможно да се наблюдават всички обекти, които се движат в нашата посока“.

Има и други начини за противодействие на дроните Deep Strike – и двете страни се опитват да използват средства за радиоелектронна борба, изтребители, хеликоптери и лека авиация, тестват антидрони и дори бойни лазери.

И все пак, към момента най-ефективното средство за унищожаване на безпилотни летателни апарати на големи височини остават зенитните управляеми ракети. С тях има проблеми.

На първо място, евтини самонасочващи се ракети не съществуват – дори най-компактните за близък бой струват десетки хиляди долара всяка. Например, цената на американската ПЗРК „Стингър” достига 500 хиляди долара, и ако я използваме срещу безпилотни самолети-камикадзе, се получава, че ракетата струва десет пъти повече от целта.

Има и много по-евтини: френската ЗРК Crotale NG, американската Vampire – една от ракетите им струва 30-40 хиляди долара. Но обемите на производството им са сравнително малки.

При сегашните годишни обеми на производство на далекобойни дронове – ако се изхожда от експертните данни за 54 хиляди, произведени в Русия, и 36 хиляди в Украйна, воюващите страни се нуждаят от поне толкова противоракетни ракети годишно съответно.

В действителност, много повече – далеч не винаги се получава да се порази целта с първия изстрел, освен това далекобойните БПЛА – не са единственото средство за атака от въздуха. Комплекси за противовъздушна отбрана и ракети са необходими и за прикритие на войските на фронтовата линия.

Откъде да се вземат толкова ракети?

Всяка година руският отбранително-промишлен комплекс произвежда толкова зенитни ракети, колкото предприятията на целия останал свят, заяви през януари 2023 г. президентът на Русия Владимир Путин.

„Ние, например, произвеждаме три пъти повече ракети за противовъздушна отбрана годишно, отколкото Съединените щати, а като цяло нашата отбранителна промишленост произвежда годишно ракети за противовъздушна отбрана с различно предназначение приблизително толкова, колкото произвеждат всички военно-промишлени предприятия в света“, каза той по време на посещението си в завода „Обуховски“ в Санкт Петербург.

А през януари 2024 г. тогавашният министър на отбраната на Русия Сергей Шойгу обяви увеличение на производството на ракети за противовъздушни системи с повече от два пъти.

Няма възможност да се провери твърденията на Путин и Шойгу – показателите за военното производство в Русия са секретни. Но си заслужава да се отбележат три момента.

Първо, разходите на Русия и съответно нуждата от зенитни ракети в момента са много по-високи, отколкото на която и да е друга воюваща страна, с изключение на Украйна. Трудно е да се увеличи бързо производството на такива скъпи и високотехнологични оръжия. Това не са дронове.

Второ, западните страни също са загрижени за състоянието на своя военно-промишлен комплекс. В началото на 2025 г. Пентагонът заяви, че от началото на руско-украинската война САЩ са увеличили производството на ракети за противовъздушна отбрана със 116%.

Трето, при организирането на противовъздушната отбрана много страни залагат не само на наземни комплекси, но и на авиацията. Численото превъзходство на страните от НАТО над Русия само по изтребители е приблизително пет пъти. Съответно, и ракети от клас „въздух-въздух“ – същите ракети за противовъздушна отбрана – авиацията на НАТО се нуждае от пет пъти повече, отколкото руската.

И това без да се броят многобройните съюзници и партньори – от Австралия, Япония и Южна Корея до богатите арабски страни, които охотно закупуват от САЩ и ЕС същите самолети и ракети.

Но за да се отблъснат масираните удари на далекобойните дронове на Русия и Украйна, авиационните ракети не са оптималното решение. Украйна не ги произвежда, а западните AIM-7 Sparrow и AIM-9B Sidewinder струват над 100 хиляди долара всяка. Освен това Украйна разполага с малко самолети.

Русия разполагаше със запас от съветски авиационни ракети, но повечето от тях са остарели. Новите струват толкова, колкото и американските. Авиационният компонент в руската система за противовъздушна отбрана играе второстепенна роля.

Ясно е, че не може да става дума за използване срещу БПЛА Deep Strike на ракетни системи с голям и среден обсег – ракетите на комплексите „Пейтриът“, Iris-T, Nasams, руските С-300, С-400 и други са твърде скъпи и мощни.

Но и системите за противовъздушна отбрана с близък обсег не са евтини. ВСУ разполагат с остарял, но ефективен срещу дронове комплекс „Оса-АКМ” и по-модерния Т38 „Стилет”.

Съюзниците на Украйна биха могли да й предложат, например, ракети към по-рано доставените френски системи Crotale или американски Vampire, техните ракети са най-евтините и са се доказали добре, но производството им е ограничено.

Ракетите на противовъздушната система с малък обсег на действие на американския комплекс Shorad Aspide и британските Sky Saber струват над 100 хиляди долара. Това не е най-лошият вариант, има и по-скъпи.

Русия разполага с доста широк арсенал от средства за противовъздушна отбрана, способни да отблъскват атаките на далекобойни безпилотни летателни апарати. Това са старият „Тор-М2” и относително новите ЗРК „Панцир-СМ” и „Сосна”.

Съобщава се и за въвеждането в оръжие на съвременни системи „Панцир” от серията „СМД-Е”.

В руската армия има и преносими зенитни ракетни комплекси. Старите „Игла“ и „Стрела“ почти не са останали, но се появиха нови – „Върба“.

Има само едно „но“. Евтини ракети за противовъздушна отбрана не съществуват. І БГНЕС