Хората записват много неща - от епични поеми и свещени текстове до данъчни постановления и списъци за пазаруване. Но тези неща са малко полезни за някого, ако не могат да бъдат прочетени.

Счупените плочи, крехките свитъци или кодираните ръкописи интригуват учените от векове. Много от тях са посветили безброй часове, за да разгадаят писанията на хората от миналото. Благодарение на тях човечеството е натрупало огромна база от знания за писмените системи и езиците. Но някои текстове все още се изплъзват от нашето разбиране.

През последните няколко десетилетия иновативните технологии развиват не само способността ни да разкодираме тези древни писмености, но и да възстановяваме информация от обекти, които някога са били смятани за твърде повредени, за да бъдат разбрани. Инструменти като рентгенови лъчи, компютърни томографи и изкуствен интелект (ИИ) помагат на днешните учени да разгадаят съдържанието на привидно невъзможни източници.

В началото учените, занимаващи се с езици през XVIII и XIX век, трябвало да разберат как са работили древните писмени системи. За да разшифроват писмеността на непознат древен език, те трябвало да извършат трудоемката работа по сравняване на своите образци с други познати езици, както и с писмени произведения от съответната епоха.

В края на 90-те години на XIX в. войските на Наполеон са разположени в Египет, когато откриват 4-метрово парче черна скала, известно днес като Розетския камък. Някога то е било част от гигантска стела, датираща от около 204 г. пр. н. е. На нея е била изписана прокламация на фараон на три различни езика, включително йероглифи, които са се изплъзвали на съвременното разбиране през XVIII в. Египтологът Жан-Франсоа Шамполион използвал другите две писмености (демотична египетска писменост и древногръцка) и започнал десетилетен процес на опити и грешки, преди през 1822 г. най-накрая да разкодира йероглифите на Птолемей.

Едно от най-старите стихотворения на човечеството е излязло на бял свят по подобен начин - с много старателна работа. В края на XIX в. асириологът Джордж Смит прекарва часове в Британския музей, за да реконструира разбити глинени плочки, покрити с клинопис. Той сравнява написаното с други произведения от Месопотамия, за да разкрие Епоса за Гилгамеш - разказ за древен герой, който се впуска в търсене на безсмъртие и научава за големия потоп, заличил човечеството.

Бързо напред до 2016 г. и учените обявяват, че са направили пробив в разшифроването на свитъка от Айн Геди. Преди около 1500 години пергаментът от животинска кожа се е намирал в Свещения ковчег на синагога на западния бряг на Мъртво море. Когато пожар разкъсва общността, градът е загубен, но ковчегът оцелява. Силната топлина от огъня втвърдила свитъка в тръба от дървени въглища.

Свитъкът от Айн Геди е бил грижливо съхраняван в продължение на години, но учените не са знаели съдържанието му. Поради увреждането от топлината те смятали, че разгъването на свитъка може да го превърне в прах. Как биха могли да надникнат в него, без да повредят крехкия материал?

През 2015 г. екип от учени разбра това. С помощта на компютърна томография и специално разработен компютърен софтуер е създадено виртуално копие на свитъка. Екипът можел безопасно да разгърне тази виртуална версия, което им позволило да видят най-вътрешните слоеве и да получат достъп до скрития текст. Година по-късно екипът обяви своите открития: Свитъкът е на възраст между 1700 и 1800 години и съдържа първите две глави на Левит.

Свитъците от Мъртво море са една от най-интересните и известни археологически находки на XX век. Те са открити за първи път през 1947 г. в пещери близо до древното еврейско селище Кумран. Оттогава са открити още стотици на местата, където са били грижливо скрити преди около 2000 години. Написани върху папирус и пергамент от животински кожи, те са сред най-старите библейски текстове, намирани някога.

Неуморни учени са посветили живота си на изучаването на тези ценни документи, като внимателно са подреждали хиляди фрагменти, за да определят съдържанието, произхода и възрастта им. Точното авторство на Свитъците от Мъртво море все още е обект на разгорещени спорове, но повечето учени са съгласни, че документите са написани от жители на Юдейската пустиня между II в. пр.н.е. и II в. сл.н.е.

Напредъкът в генетичните изследвания разкрива нова информация за свитъците. През 2020 г. екип от израелски, шведски и американски изследователи тества древната ДНК на някои от фрагментите и идентифицира различните животински кожи, от които са направени фрагментите от пергамента. Тази информация дава на учените още една точка от данни, която да помогне за повторното сглобяване на безбройните парчета от свитъците от Мъртво море.

След изригването на вулкана Везувий през 79 г. от н.е. Помпей и съседният му Херкулан са погребани от вулканични отломки. Оттогава двата града са се превърнали в живи музеи, които позволяват на посетителите да си представят живота на древните римляни край морето. Но други съкровища, като библиотеката в Херкулан, се разкриват по-бавно.

В огромна вила в Херкулан около 1800 древни свитъка са били овъглени от горещата пепел на Везувий. Втвърдени в черни буци, свитъците са открити през 1752 г., но никой не знае какво да прави с тях. Подобно на свитъка, намерен в Айн Геди, свитъците от Херкулан били повредени от горещината и не можели да се разгърнат. Но учените знаели, че вътре се намират съблазнителни останки от богата римска библиотека, може би пълна с произведения, смятани за изгубени във времето. Затова учените ги задържали и чакали да открият начин да разгадаят съдържанието.

През март 2023 г. „Предизвикателството Везувий“ обявява състезание: използвайте ИИ, за да разшифровате част от съдържанието на свитъците от Херкулан. Бяха публикувани компютърни томографи с висока разделителна способност на 4 свитъка, бяха предложени щедри награди и по-малко от година по-късно бяха обявени победителите. Те бяха разкодирали 5% от един свитък, чието съдържание беше описано като „“2000-годишен блог пост за това как да се наслаждаваме на живота“.

Но това е само началото: Предизвикателството на Везувий обяви още едно състезание за 2024 г. Този път най-голямата награда ще получи този, който успее да преведе 90% от всеки от четирите сканирани свитъка.

Ръкописът на Войнич не е толкова стар, колкото свитъците от Мъртво море или библиотеката в Херкулан, но съдържанието му е също толкова примамливо. Наречен на полския търговец на книги, който го купува през 1912 г., той е дълъг 240 страници и е изпълнен с цветни илюстрации на астрологични символи, вълнообразни растения и живи човешки фигури. По велурените страници, датиращи от началото на XV в., отляво надясно е изписан ръкописен текст.

Само въз основа на илюстрациите учените смятат, че книгата е организирана в 6 раздела, разпределени по теми: ботаника, астрономия, биология, космология, медицина и готварство. Някои смятат, че книгата съдържа наука, докато други твърдят, че тя е магьосническа - или може би смесица от двете.

В продължение на векове разбивачите на кодове са се занимавали с текста, като са предлагали много различни теории за състава му, но нито една от тях не е издържала. Някои от последните опити на компютърните учени са използвали ИИ, но все още нищо не е довело до солидни резултати.

Днес ръкописът на Войнич се съхранява в колекцията от редки книги на Йейлския университет. Той е сканиран в цифров вид и е достъпен онлайн в очакване на подходящия човек или програма, които да разкрият тайните му. | БГНЕС