Същността на президентската доктрина на Вучич може да се определи по два начина: бръщолевене и пребиване. Това е валидно както за вътрешнополитическото, така и за външнополитическото ниво. Цялата му кариера премина без никакви етични норми. Вучич намери опора в най-лошото у човека - в алчността и лицемерието.

Откакто Вучич дойде на власт, Сърбия е под хипноза. Той определя терапията. Той е тълкувателят на всичко, което се случва в това наше „малко кътче на свраките“, както би казал писателя Мирослав Кърлежа. Или, по думите на Вулин, чак до границите на „Сръбски свят“.

Потъването на Сърбия не се случи за една нощ. Това беше дълга филигранска работа по унижаване на институциите и установяване на корупция във всички сегменти на обществото. Днес Вучич като Пития - жрица и пророчица в храма на Аполон в Делфи - интерпретира реалността, като се обръща към гражданите всеки ден, непрекъснато актуализирайки новините, както му е удобно. Приликата с Пития е в начина на комуникация. А именно, преди четвърт век геолози открили две подземни кухини под храма, от които изригнал газ етилен, който в по-малки количества предизвиква еуфория у хората, а в по-големи количества е халюциноген и предизвиква видения. Под въздействието на тези изпарения Пития изпадала в транс и изричала двусмислени изречения в замаяност. По време на гадаенето тя дъвчела дафинови листа. Нейните съвети са се радвали на голям престиж в древния свят през архаичния период.

Обръщенията на Вучич към народа не са лишени от трансове, халюцинации и безкрайно дълги паузи, което би трябвало да подскаже важността на казаното. Отровните изпарения на Информър, ТВ Пинк, РТС, ТВ Хепи и други замърсители унищжават все по-голямото пространство на здравия разум, с който президентът е в постоянен конфликт. Наскоро той заяви в ефира на Информър: „Страхувам се, че нещо лошо е започнало да се появява в мен, в главата ми, и това е начинът да отмъстя на всички хора, които са причинили толкова много зло на мен, семейството ми, децата ми и на всички. Боря се срещу това всеки ден.“

С това изявление президентът признава, че изпаренията в главата му са достигнали критична точка и мисълта за използване на звуково оръдие е напълно възможна. И той, подобно на Пития, говори несвързано. Истината е, че не дъвче лавър, но има този грозен навик да се облизва, така че би трябвало да помисли да дъвче нещо. И да не изрича глупости преди да отиде на парада в Москва, че „Сърбия е на европейския път и няма да се отклони от европейския път“. Сърбия отдавна се отклони от европейския път и е заседнала в страничните коловози на плаващия курс.

Единственото, което има значение за президента, е хората да говорят за него, дори и да е лошо. Само студентите го слагат там, където му е мястото - в ъгъла. И това е естественото му място.

Внезапно отмененото посещение в Америка за кратко сложи край на „доминирането“ на Александър Вучич в световната политика. Явно се е разболял. Той пропусна вечеря за дарители във Флорида с Тръмп и световния политически елит, спести на държавната хазна няколко милиона долара. Единственото, което има значение, е че той удря с юмруци, с бухалка. Като издигна Чачиленд между Народното събрание и Президентството, той лиши протестиращите от място за събиране с най-голяма интензивност. Тук е мястото, където ефективността на присъствието на протестиращи граждани може да се види най-много. И днес на това място виждаме биячи, убийци, неудачници - всички отпадъци от един съборен свят. I БГНЕС

---------------------

Анализ на ивестния сръбски писател и публицист Драган Великич в Радар