Министерският съвет публикува Годишния доклад на Държавна агенция „Национална сигурност“ за изминалата 2025 г.

В него контраразузнаването отбелязва безпрецедентна активност на чужди специални служби на наша територия и поставя акцент върху милитаризацията на съседни държави с техника от системни геополитически съперници на НАТО. 

Освен рекордния брой разкрити шпиони у нас, службите за сигурност обръщат специално внимание на процесите отвъд западната ни граница, които могат да нарушат крехкия баланс на силите на Балканския полуостров.

Нарастващата милитаризация на държави от Западните Балкани с техника, придобита от Русия и Китай, представлява непосредствена заплаха за сигурността в региона и пряко засяга българските национални интереси, е един от най-тревожните изводи в доклада на ДАНС. 

Документът, който прави задълбочен анализ на средата за сигурност през изминалата година, отчита безпрецедентна активност на чужди специални служби и сериозно изостряне на хибридните заплахи срещу страната ни. Специално внимание е отделено на процесите на въоръжаване по западните ни граници, които, според родното контраразузнаване, могат да дестабилизират крехкия мир на полуострова.

В доклада Западните Балкани са очертани като рисков регион, подложен на безпрецедентен хибриден натиск. Успоредно с това, дългогодишната тенденция за въоръжаване на страни от региона с руски и китайски военни технологии задълбочава тревогите за националната и европейската сигурност.
Въоръжаването на държави в региона, което се осъществява успоредно с масирано информационно и икономическо проникване, продължава да създава сериозни рискове. Тази тенденция за милитаризация е подсилена от мащабни хибридни операции, целящи дестабилизация на полуострова.

Агенцията детайлно изброява факторите, които захранват тази криза и спират демократичното развитие на съседните ни държави. „Основните дестабилизиращи фактори са зловредните хибридни операции, интензифицирането на крайния национализъм, отстъпленията от принципите на демокрация и върховенство на закона, нарушаването на принципите на добросъседство и постигнатите договорености, действието на организираната престъпност и корупцията, както и на радикализация сред части от населението.“

Освен политическата дестабилизация и регионалните конфликти, Русия и Китай оперират изключително активно и в сферата на киберсигурността. Техните действия, макар и прикрити, имат ясна цел – компрометиране на критична инфраструктура и комуникации. „Запазва се активността на Русия, Китай, Корейската народнодемократична република и Иран за оказване на влияние върху важни комуникационни системи на определяни като вражески страни", предупреждава ДАНС в доклада си.

Тревогите на българското контраразузнаване не са от вчера. В предходни доклади на ДАНС (по-специално този за 2024 г.) Русия и нестабилността на Западните Балкани бяха откроени категорично като едни от основните заплахи за националната сигурност на България. Още тогава агенцията отчете, че поведението на Москва представлява основен генератор на заплахи за Европа, използващ еволюиращ хибриден инструментариум, който включва политически натиск, разузнавателна дейност и военни демонстрации.
Въоръжаването и засилващото се политическо влияние, което Пекин и Москва оказват върху ключови държави в Западните Балкани чрез сключването на мащабни договори за модернизиране на въоръжените сили със страни извън НАТО, изграждат среда на стратегически дисбаланс.
На фона на тези процеси, ДАНС посочва, че тази влошена среда за сигурност налага постоянна бдителност, международно сътрудничество и засилване на мерките за противодействие на хибридните заплахи. 

За пореден път ДАНС подчертава, че "поведението на Руската федерация продължава да бъде основен генератор на заплахи за Европа и в глобален план", като Москва прилага "еволюиращ хибриден инструментариум", включващ информационни атаки, икономически натиск чрез зависимости и зловредни кибератаки.

Тревогата на ДАНС относно „китайско и руско въоръжение“ на Балканите не е случайна и се базира на конкретни процеси, протичащи основно в съседна Сърбия през последното десетилетие. В периода между 2016 и 2021 г. Белград реализира мащабна програма за модернизация на армията си, разчитайки основно на Русия. Сърбия се сдоби с изтребители МиГ-29, бойни хеликоптери, танкове Т-72МС и зенитно-ракетни комплекси „Панцир-С1“. Това превърна страната в основния руски военен партньор на Балканите.
След началото на войната в Украйна и наложените тежки международни санкции срещу Москва, логистиката и плащанията за руско оръжие станаха почти невъзможни. За да не спира милитаризацията си, президентът Александър Вучич рязко пренасочи отбранителните си поръчки към Пекин. Днес Сърбия е единствената европейска държава, която интегрира китайско въоръжение в армията си. Най-яркият пример е придобиването на китайския зенитно-ракетен комплекс HQ-22 (в експортния му вариант FK-3). Освен това сръбската армия се въоръжи с китайски бойни дронове, а според медийни публикации само за 2024 и 2025 г. страната е внесла китайско военно оборудване за над 240 млн. евро. IБГНЕС