Това казва известният политолог от Виенския институт за политически изследвания Ведран Джихич пред германското издание „Франкфуртер Рундшау“. Хората в Сърбия смятат, че жертвите от срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад всъщност са жертви на корупция, непотизъм и престъпност, пояснява Ведран Джихич и подчертава:  Но тези студентски протести са много повече от реакция срещу това трагично събитие. Тук става въпрос за раждането на нещо ново“. 

Според него много хора смятали, че студентите са апатични, фокусирани само върху себе си и кариерата си и готови да заминат в чужбина, но сега те вземат съдбата си в свои ръце. Те са пълни с енергия, ентусиазъм и увереност в успеха, техните инструменти са надеждата и любовта.

Джихич смята, че опозицията в Сърбия е слаба и разделена, без „движещата сила“ да осъществи големи промени. От друга страна, режимът реагира, като инсценира волята на народа - десетки хиляди хора са насилствено качвани в автобуси и на митинги. Според него хората в Сърбия са загубили страха си от властите, но това не означава, че репресиите са приключили.

„Вучич сега има две възможности – да се поддаде на натиска, което няма да направи, или да увеличи репресиите. В така наречения беларуски модел режимът оказва по-голям натиск върху гражданското общество, полицията разпитва хора, организира пролетарски бойни войски, режимът се опитва да се поддържа с масово насилие. (...) Сърбия все още не е стигнала до този момент“, смята Джихич.

Той обяснява, че за 13-години Вучич е успял да концентрира цялата власт в ръцете си. Парламентът, съдебната система и правителството са обикновени марионетки.

„Вучич е класически авторитарен деспот с много изразена патологична обсесия от властта. Той отъждествява сръбския народ със себе си. Измеренията са месиански. Не може да се живее без Вучич. Защото, както при подобни режими, падането от власт или загубата на пост може да означава затвор, ако има процес за корупция или други престъпни деяния“, добавя Джихич.

Говорейки за факта, че студентите все още са обърнати към Европейския съюз - те тичат към Брюксел, а преди това са карали велосипеди до Страсбург - Джихич казва, че е изглеждало, че ЕС е готов да продаде демокрацията за литий.

„Но имам впечатлението, че осъзнаването бавно се развива в Берлин, Франция, Австрия, скандинавските страни, сред много европейски депутати. Това се забелязва в тона, който се чува от Европейската комисия. Комисарят по разширяването, който току-що беше на посещение в Белград, сега говори за нещата по различен начин, сигнализирайки, че студентските протести трябва да се приемат сериозно, че не трябва да има насилие“, казва политологът.

„Въпросът какво да се прави, когато Вучич си отиде, става все по-важен. Много зависи от това дали Европа ще застане по-смело и решително на страната на продемократичните сили“, добавя Джихич. I БГНЕС