Резолюцията на Европейския парламент от 7 май 2025 г. гласувана на базата на годишните доклади на Комисията за 2023 и 2024 г., на повече от 20 страници отразява политическата ситуация в Сърбия и обективно маркира проблемите поради които Сърбия повече от едно десетилетие, няма почти никакъв напредък по преговорите за членство в Европейския съюз.

Тази съкрушителна оценка, за съжаление, бе дадена много късно – едва когато стана ясно, че въпреки ангажимента за членство в ЕС, Сърбия отказва да се присъедини към налагането на санкции срещу Русия след руската агресия в Украйна, а степента на съгласуването с Общата европейска външна политика и политиката на сигурността непрекъснато намалява.

Външно-политическите отклонения по посока Русия и Китай, непоследователната политика по отношение на руската агресия в Украйна, липсата на диалог между Белград и Прищина, спадът на обществената подкрепа за членството на Сърбия в ЕС, силните студентски протести срещу режима на Вучич и нарастващата обществена подкрепа за режима на Путин – най-накрая бяха забелязани и влязоха в Резолюцията на Европейския парламент.

Във вътрешнополитически план отново бяха посочени множество проблеми засягащи свободата на словото и събранията, функционирането на демокрацията, върховенството на закона, борбата с корупцията, липсата на прозрачност и отчетност в работата на държавните органи на властта, разделението на властите, спазването на правата и свободите, защитата на околната среда и спазването на правата на човека – с една дума, почти всичко, което отдалечава Сърбия от членството в ЕС.

Подробно е отразена вътрешно-политическата криза, довела до най-силните досега студентски протести, които вече шест месеца с нечовешки усилия се опитват да привлекат вниманието на европейската общественост за случващото се в Сърбия, насилието и тормоза срещу студентите, арестуването на някои от тях, натискът срещу учителите и преподавателите в средните училища и преподавателите на университетите, незаконното наблюдение и подслушване, влошаването на медийната свобода, електронно наблюдение срещу журналисти и организации на гражданското общество, законопроекти за чуждестранни агенти в руски стил несъвместими с ценностите на Европейския съюз, нарастващата политическа намеса в защита на паметниците на културата, нарастващите дезинформации с руски и антиевропейски наративи включително и за руската агресия срещу Украйна и пр.

За нас, принадлежащите към националните малцинства в Сърбия, е изключително важно, че Европейския парламент в Резолюцията подчертава необходимостта от силен ангажимент за защита на правата на националните малцинства каквито са гарантирано политическо представителство на всички равнища на управление, запазване на тяхната културна идентичност чрез използване на техните езици и задоволяване на техните образователни потребности, свобода на изразяване и достъп до информация, активно разследване на престъпления мотивирани от омраза като незаменима част от европейските ценности и изразява съжаление, че почти всички национални малцинства са защитени само формално, а тяхното проформа представителство е под контрола на правителството. Резолюцията призовава Сърбия да защитава и насърчава културното наследство и традиции на своите национални малцинства и по-специално, да създаде положителна атмосфера за образование на малцинствени езици, като осигури достатъчен брой учители, учебници и допълнителни материали. Резолюцията на ЕП също така призовава Сърбия да се въздържа от използване на националните идентичности на националните малцинства за внасяне на разделение сред тях, и категорично осъжда езика на омразата срещу някои от тях.

За българското малцинство е изключително важно, че в точки 47, 48 и 49 от Резолюцията изрично е подчертано, че Европейският парламент:

„47. изразява загриженост относно значителния спад в населението на някои малцинствени групи, включително българското малцинство; призовава Сърбия да гарантира правото на използване на имена и език, специфични за малцинствените групи, включително жените в рамките на българската общност; отбелязва със загриженост, че не всички учебници са преведени на български език; призовава сръбското правителство да гарантира реципрочни равни права за хърватското малцинство в Сърбия, от каквито се ползва сръбското малцинство в Хърватия, по специално по отношение на гарантирането на реципрочното му представителство на всички равнища на управление, включително на регионално и местно равнище; отново изразява загрижеността си относно ограничителното и произволно прилагане на Закона за постоянното и временното пребиваване, свързано с маркирането на адресите на хиляди албанци в южната част на Сърбия като неактивни; подчертава положението на Румънската православна църква в Сърбия, която не е официално призната от държавата като традиционна църква;

48. изразява съжаление относно опитите на сръбските органи да подкопаят националната идентичност на общностите в държавата; в този контекст изразява загриженост относно популяризирането на наративи като т. нар. „шопска нация“, които се стремят да заличат съществуването на българската общност и да отрекат нейните исторически корени и културно наследство; изразява съжаление по повод на претърсванията, извършени от сръбските власти в културния център в Босилеград, и образуването на досъдебни производства за „етническа омраза“ срещу активисти от неправителствени организации;

49. призовава Сърбия да се въздържа от изопачаване на исторически събития, като наратива около т. нар. клане в Сурдулица, което служи само за разпространяване на разделение и омраза срещу малцинствата и съседните държави, което е несъвместимо с членството в ЕС“.

Разбира се, Резолюцията на Европейския парламент, за Сърбия, включително и за сръбските граждани принадлежащи към националните малцинства, може да има някаква стойност само дотолкова, доколкото Сърбия наистина споделя европейските ценности и иска да стане част от ЕС.

За съжаление, всички видяхме, че само два дни след като Резолюцията бе гласувана в Европейския парламент, сръбският президент Вучич замина за парада в Москва, където се нареди до трийсетината световни лидери със съмнителна демократична репутация. За които европейските ценности, следователно и препоръките от Резолюцията на ЕП, не представляват нищо.

С това си посещение на Вучич, Сърбия не спечели нищо, но нейната зависимост и свързаност с Русия се увеличиха с още няколко градуса. Надеждите за евтин газ, руската позиция за Косово в ООН, надеждите за китайски инвестиции и пр., така и не се оправдаха. Сръбската външна политика си остава широко разкрачена между Изтока и Запада, и непрекъснато увеличава проблемите на сръбското общество. Това е социалната база, върху която пламнаха студентските протести, които сръбските управници искат да потушат на всяка цена, но не и да решават социалните проблеми които раждат протести и бунтове.

Чест прави на българските евродепутати и на главния докладчик, хърватинът Тонино Пицула, който не спести нищо и достойно защити позициите си пред Европейския парламент.

Проблемите, засягащи съществуването на българското малцинство в Сърбия вече са част от европейската политика към Сърбия, а нейната европейска интеграция, доколкото Сърбия наистина все още я иска, освен от всичко останало, зависи и от решаването именно на тези проблеми.  

Заиграването с „шопската нация“, дискриминацията, натискът, съдебните преследвания и психологически тормоз срещу активистите на българските организации за несъществуващи обвинения, обиските на КИЦ-а, стигматизиране на всеки гражданин който има собствено мнение и го отстоява, определено не работи за членството на Сърбия в ЕС и за добросъседските отношения.

Кметовете и Председателят на Националния съвет на БНМ едва ли ще си направят труда да прочетат Резолюцията макар и само в частта в която се говори за българското малцинство. И едва ли ще се поколебаят сляпо да следват политиката, която изправи българите в Сърбия пред катастрофа, принуждавайки собствените си деца, с български паспорти в джобовете, да търсят препитание и свобода не в Евразия, а именно в страните от Европейския съюз. І БГНЕС

-------------

Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.