Ще бъдат ли надминати амбициите на Европа за екологичен водород?

Чистият водород може да помогне за постигането на екологичните цели на Европа. Но САЩ се движат в противоположна посока.

Докато президентът Доналд Тръмп се стреми да унищожи проектите за чиста енергия, новата Европейска комисия се стреми да постигне амбициозните си екологични цели. Това е възможност за Европа да поеме инициативата. Добър тест ще бъдат плановете ѝ за насърчаване на екологичния водород.

След като се настани в Белия дом, президентът Тръмп прекрати в последния момент данъчните стимули на администрацията на Байдън за инвестиции в чист водород. Поредица от негови укази отмениха регулации, насочени към насърчаване на електрическите превозни средства, отвориха огромни площи от обществена земя и федерални води за петролни сондажи и добив и наредиха оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за глобалното затопляне.

Китай и Европа се движат в различни посоки по отношение на зелената политика. В Китай се намират почти две трети от всички световни проекти за слънчева и вятърна енергия, които са в процес на изграждане - и той преизпълни предсрочно целите си за производство на водород до 2025 г. Очаква се на 26 февруари Европейската комисия да представи дългоочакваната „Чиста индустриална сделка“ - многогодишен план за насърчаване на секторите на чистите технологии на континента.

Водородът ще бъде от ключово значение за европейските амбиции. В неотдавнашната си реч на Световния икономически форум в Давос председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен сигнализира, че инфраструктурата - включително модернизираните тръби за природен газ, по които да се пренася водород - ще бъде в основата на енергийния план. „Не само трябва да продължим да диверсифицираме енергийните си доставки и да разширяваме чистите източници на производство, но трябва също така да мобилизираме повече частен капитал за модернизиране на нашите електрически мрежи и инфраструктура за съхранение“, каза тя.

До 2030 г. Европейският съюз има за цел да произвежда 10 млн. тона екологичен водород на вътрешния пазар, което изисква допълнителни 500 TWh електроенергия от възобновяеми източници годишно - приблизително толкова, колкото е потреблението на електроенергия в Германия. Съгласно Директивата за енергията от възобновяеми източници до 2030 г. най-малко 42 % от водорода, използван в промишлеността, и 29 % в транспорта, трябва да бъдат от възобновяеми източници. Това са задължителни цели.

Германия е водеща в това отношение. През октомври нейният регулаторен орган одобри плановете за модернизиране на 9000 км газопроводи във водопроводи. Испания и Португалия се надяват да използват богатите си слънчеви и вятърни ресурси, за да се позиционират като износители на екологичен водород. Полша, която е зависима от въглищата, вижда във водорода възможност да трансформира индустриалния си пейзаж, като заделя 640 млн. евро за водородни технологии от своите фондове за възстановяване на ЕС Covid.

Произведеният от възобновяеми източници водород не произвежда въглероден диоксид. За разлика от вятъра или слънцето, той може да се съхранява за бъдещи енергийни нужди и да се транспортира по тръбопроводи. Пречката е високата цена. Трябва да се изградят нови тръбопроводи и съоръжения за съхранение. Водородът трябва да се интегрира в съществуващите енергийни системи. Настоящите разходи за производство на екологичен водород варират в диапазона от 3,74 до 11,70 долара - далеч над цената на природния газ.

Очаква се цената на бъдещия внос на водородни деривати, който е от основно значение за енергийната стратегия на Германия, да бъде още по-висока. Политиците залагат на субсидиите и цените на въглеродните емисии, за да преодолеят разликата. Само бързото разширяване и намаляването на разходите могат да се справят с риска чистият водород да забуксува на стартовата линия.

Географията добавя трудности. Някои страни от ЕС, като Германия и Нидерландия, могат да разработят солни пещери за съхранение на водород, докато други нямат това предимство. Това неравномерно разпределение може да доведе до изкривяване на производството и потреблението на водород, като задълбочи регионалните неравенства.

Друг проблем е свързан със способността на Европа да произвежда достатъчно зелена електроенергия, необходима за производството на зелен водород. Търсенето на електроенергия от възобновяеми източници рязко нараства, отчасти поради необходимостта от декарбонизация на стоманодобивната промишленост в ЕС. Сметната палата на ЕС е скептично настроена към амбициозните планове на континента, които смята за нереалистични. 

С напредването на времето Европа ще направи тест за своята способност да играе водеща роля в борбата с изменението на климата и да се противопостави на отстъплението на САЩ. Континентът има възможност да стане лидер в областта на зелените технологии. Чистият водород може да се превърне в крайъгълен камък на това зелено бъдеще - или в нереализирано обещание. І БГНЕС

----------

Мачей Буковски е сътрудник в Програмата за технологична политика на Центъра за анализ на европейската политика (CEPA). Той е експерт по климатична дипломация и енергийна сигурност и докторант в Института по политически науки и международни отношения към Ягелонския университет в Краков. Неговият анализ е публикуван в CEPA.

Последвайте ни и в google news бутон