Засилващите се руски атаки срещу Украйна и нарастващите ядрени заплахи към Запада поставят отново идеята за „евробомба“ във фокуса на стратегическите дискусии в Европа.

Страхът от евентуално оттегляне на САЩ — подхранван от противоречивите сигнали, изпращани от Белия дом относно ангажимента към отбраната на НАТО — принуждава определени среди да обмислят автономно ядрено възпиране за Стария континент.

Още от времето на Студената война ядрената сигурност на Европа се основава на американския арсенал и на доктрината за колективна отбрана на НАТО. Но с нарастващата несигурност относно надеждността на Вашингтон, все по-често се чуват гласове в полза на европейска алтернатива. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте наскоро призова страните членки да увеличат разходите си за отбрана. Според него, ако не бъдат предприети промени, Русия може да бъде в състояние да нападне страна от Алианса в рамките на пет до седем години.

От техническа гледна точка Европа вече разполага с редица предимства: достъп до уран, ноу-хау в ракетните технологии и военната авиация, както и с модерни изследователски центрове. Според Александър Болфрас — признат експерт по ядрено оръжие от Международния институт за стратегически изследвания в Лондон — европейска коалиция от Скандинавия до Средиземноморието би могла теоретично да изгради ядрен арсенал в рамките на три години, равняващ се на около една десета от този на САЩ.

Германия и Нидерландия вече притежават технологии за обогатяване на уран. Швеция би могла да възобнови програмата си за плутоний. Италия и Германия си сътрудничат в разработването на ракетни платформи и бойни самолети, се посочва в анализа на „Форбс“.

Както често се случва в рамките на Европейския съюз, основното препятствие е политическо и правно. Франция и Обединеното кралство, което напусна блока — единствените европейски държави с ядрени оръжия — са обвързани с Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО), който забранява трансфера на ядрени технологии към други държави. Всяка инициатива за „евробомба“ би изисквала напускане на договора, с което би се нарушил глобалният баланс и Европа — днес водеща в разоръжаването — би се превърнала в нова ядрена сила, с риск от нова надпревара във въоръжаването.

В контекста на тези ограничения, някои експерти предлагат засилване на ядреното сътрудничество между Париж и Лондон и формално разширяване на техния „ядрен чадър“ върху останалите европейски държави. Двете страни разполагат с около 500 ядрени бойни глави, способни да нанесат сериозни щети на Русия. Въпреки това, нито една от тях досега не е поела официален ангажимент да включи Германия или Полша под своята ядрена защита.

Създаването на независим европейски ядрен арсенал остава малко вероятно в краткосрочен план. Това би изисквало не само безпрецедентен политически консенсус, но и излизане от ДНЯО, както и управление на риска от ескалация: Европа с ядрено оръжие би могла да стане мишена на руски превантивни атаки, а всеки етап от процеса би бил уязвим на саботаж или външен натиск.

Понастоящем най-реалистичното решение остава укрепването на конвенционалните отбранителни способности и изясняване на ролята на френските и британските ядрени сили — без да се допуска разпространение на ядрени оръжия на континента.

Достатъчно ли е това в светлината на агресивните амбиции на Владимир Путин? | БГНЕС