Замислете се за някои от най-ярките си спомени – срещата с бъдещия ви партньор, дългоочакваната работа или новината за загубата на любим човек. Някои сцени изплуват с поразителна яснота, сякаш са се случили вчера. Други изглеждат мъгляви и избледнели, а трети – сякаш напълно заличени. Но защо паметта ни е толкова избирателна – както за хубавото, така и за лошото?

Ново изследване, публикувано в списание Science Advances, показва, че дори най-баналните моменти се запечатват по-трайно в мозъка, ако са свързани със значимо събитие – било то изненадващо, възнаграждаващо или силно емоционално. Ако спечелите нещо значимо, е по-вероятно да запомните какво сте правили непосредствено преди това, дори и да е било нещо съвсем обикновено. Същото важи и за детайли като дрехите или обяда ви, ако в този момент сте получили лоша новина.

Разкриването на механизмите зад този процес може да помогне за разработване на терапии при проблеми с паметта или за нови методи, които да подпомогнат усвояването на трудни концепции от ученици и студенти.

„Паметта не е просто пасивен запис – мозъкът решава кое е важно. Емоционалните събития могат да се „върнат назад във времето“ и да укрепят иначе крехки спомени,“ казва съавторът на изследването д-р Робърт М. Г. Райнхарт, психолог от Бостънския университет. „Ако успеем да използваме емоционалната сила като инструмент, бихме могли да засилваме полезни спомени или да отслабваме вредни – цел, която когнитивната невронаука преследва отдавна.“

Как мозъкът подбира
Екипът използва пример с турист, който се разхожда в американския национален парк Йелоустоун и внезапно вижда стадо бизони. „Уау“-моментът не само закотвя тази магическа сцена, но и по-дребни, обикновени детайли около нея – камък на пътеката или дребно животно в тревата.

Различните типове спомени се съхраняват в различни, но взаимосвързани области на мозъка. Епизодичните и фактологичните се поддържат от хипокампуса, неокортекса и амигдалата. Имплицитните, като двигателните умения, са в базалните ганглии и малкия мозък. Работната памет е тясно свързана с префронталния кортекс.

Големите събития в живота заемат приоритетно място в тази мрежа, но учените отдавна спорят дали второстепенните спомени също се стабилизират чрез връзката си с тях. Някои по-стари изследвания дават противоречиви резултати за т.нар. ретроактивно и проактивно подсилване на паметта.

„Тестът“ на паметта
Въпросното проучване обхваща близо 650 участници, 10 отделни експеримента и анализ с помощта на изкуствен интелект. За разлика от досегашните опити, учените доказват, че мозъкът използва „плъзгаща скала“, за да реши кои спомени да запази.

В експериментите участниците гледали десетки изображения с различни степени на „награда“, след което преминавали тест за памет на следващия ден. Резултатът бил, че спомените след значимо събитие (проактивни) били толкова по-устойчиви, колкото по-силен бил емоционалният заряд на самото събитие.

При ретроактивните спомени – тези преди големия момент – стабилизацията настъпвала, само ако имало визуална или тематична прилика, която да ги свързва със значимото събитие.

Това е първото потвърждение при хора за принципа на „градирана приоритизация“ – начинът, по който мозъкът подрежда и подсилва ежедневните преживявания според тяхната връзка с емоционални събития.

Спасените спомени и приложението им
Изследването открива още, че ако второстепенен спомен сам по себе си носи силен емоционален заряд, ефектът на „спасяване“ отслабва. Мозъкът сякаш приоритизира крехките спомени, които иначе биха избледнели.

Практическите приложения са значителни. В образованието – свързването на трудни за усвояване понятия с емоционално ангажиращи материали може да подобри запаметяването. В медицината – техниката може да се използва за възстановяване на спомени, загубени с възрастта. Обратното – при хора с травматични преживявания може да се потърси начин тези болезнени спомени да останат на заден план.

„Откритието има широки последици – както теоретични, така и практически,“ подчертава д-р Райнхарт. „Ние показваме, че мозъкът има изненадващо гъвкав механизъм да решава кои спомени да спасява.“ | БГНЕС