На 28 декември 1932 г. в центъра на София е прострелян „министърът на външните работи“ на ВМРО Симеон Евтимов. Атентатът срещу един от най-близките сподвижници и приятели на Иван Михайлов е организиран и платен от Белград.

Симеон Евтимов е роден през 1896 г. в голямото българско село Емборе в Егейска Македония, която днес се намира на територията на Гърция. Учи в Солунската търговска гимназия, но след Втората балканска война, когато града е окупиран от гърците, се премества в България и завършва прочутата Свищовска търговска гимназия. Впоследствие Евтимов прави блестяща кариера и се издига до директор на тютюнева фабрика в Дупница.

Първото перо на ВМРО

Още от младежките години той се включва в борбите на македонските българи срещу сръбските и гръцките окупатори. Става член на Македонския младежки културно-просветен съюз. От този период датират и първите му публикации в защита на българските национални интереси, в които си проличава талантливото му перо.

Ето как го описва революционерът Христо Шалдев: „Веднага след приключването на световната война, през време на мирната конференция, Симеон Евтимов пръв от България издига глас за защита на българската национална кауза, като публикува в списанието „Юроп Нувел“ една енергична статия – протест и предупреждение към авторите на мирните договори, заявявайки им, че борбата за свобода на поробените българи в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, въпреки жестокостта на договорите, няма да спре“.

Статии на Евтимов освен в „Юроп Нувел“ излизат в редица печатни издания, сред които „Напред“ и др.

През 1927 г. той напуска работа и окончателно се присъединява към ВМРО. Същата година е избран за редактор на органа на Задграничното представителство на организацията „Маседоан“. Вестникът е издаван в Женева на френски език.

Постепенно Симеон Евтимов се утвърждава като един от най-големите публицисти на ВМРО. Неговото име се нарежда до такива знакови дейци на Вътрешната организация като Симеон Радев, Никола Милев, Данаил Крапчев, Йордан Бадев. С перото си Евтимов става заплаха за враговете на ВМРО, които много скоро ще се опитат да се разправят с него

Дипломат №1 на ВМРО

Паралелно с публицистичната си дейност Симеон Евтимов развива и голяма международна дейност, с което си спечелва признанието „външен министър на ВМРО“.

За период от две години той посещава редица европейски държави и се среща с външните министри на Белгия, Чехословакия, Унгария, Австрия и Албания. Отстоява също така българските интереси в Комисията по малцинствата в Обществото на народите, разговаря с представители на френската Лига за правата на човека и гражданина.

Навсякъде той защитава идеите на ВМРО и остро се противопоставя на опитите на Белград да обезбългарят Вардарска Македония. На предложението на сръбския външен министър Момчило Нинчич за откриването на „македонски“ църкви и училища, той отговаря: „Ако за нас българската националност, българското име и българският език нямаха значение ние нямаше защо да водим борба нито срещу турското, нито срещу сръбското и гръцкото робство в Македония“.

Евтимов не само изобличава сръбския шовинизъм, но и предупреждава за пагубния характер на едно евентуално сръбско-българско сближаване.  „А от чисто македонско гледище, когато е дума за сръбско-българско сближение трябва да се има предвид и обстоятелството, че в Македония живее и неславянско население, което се бори заедно с македонските българи за една свободна Македония, която да служи като звено между всички балкански държави, а не само за един славянски съюз, който ще изостри империализма на шумадийска Югославия и ще застрашава другите балкански държави“, пише той в началото на 30-те години.

Давайки си ясно сметка, че противникът е многоброен и добре въоръжен, Симеон Евтимов залага на дипломацията. Той подчертава, че не можем да живеем с идеята, че нашата кауза е свята и да не правим нищо за нейното пропагандиране по света, докато Югославия и Гърция изразходват грамадни средства за пропаганда в чужбина.

„За успеха си ние трябва да спечелим и подкрепата на чуждото обществено мнение, т.е. на ония сили, чиято санкция, дори и при благоприятен изход от известни събития, е необходима, за да се запазят плодовете на една победа… Доскоро всички ние мислехме, че светостта на една кауза и правотата на известни аспирации са сами по себе си достатъчни, за да спечелят общественото мнение в чужбина. Събитията ни показаха, че сме грешили. И требва да поправим тая грешка“, заявява той през 1932 г.

Покушение и гибел

На 28 декември 1932 г. Симеон Евтимов е прострелян, а няколко дни по-късно на 31 декември умира от раните си. Убийството е извършено на площад „Батенберг“, като организаторите му са искали да го убият пред самия Царски дворец.

Физическите изпълнители са Христо Изворски и Иван Петров, но финансирането е осигурено от сръбския агент и офицер Джорджевич.

Симеон Евтимов е погребан край църквата „Свети Илия“ в село Сугарево, недалеч от гроба на водача на ВМРО Тодор Александров.

По повод на убийството на Евтимов известният френски общественик Жорж Десбон напомня, че всички истински приятели на България „са отворили отначало сърцето си за Македония, преди да го дадат на България“

Най-точната оценка за външния министър на ВМРО е дадена от друг голям деец на организацията Йордан Чкатров: „Един от най-големите хора на българската нация, роден на македонска земя“. І БГНЕС