Малцина са тези, които осъзнават колко значима е Северна Добруджа за българската история. Именно тук, в село Еникьой е преподавал не друг, а Апостола на Свободата Васил Левски. Още можем да видим църквата, в която някога е пял Дякона. Северна Добруджа е мястото, където прекарва младежките си години друг бележит българин – Стефан Тодоров Димов, познат още като Караджата. 

Екип на БГНЕС посети град Тулча (също в Северна Добруджа) по повод откриването на паметник на Караджата. Именно в този град героят прекарва юношеството си. 

В началото на церемонията прозвучаха химните на България, Румъния и ЕС. Завесата на паметника беше пусната от кмета Щефан Илие и българския посланик в Букурещ Н.П. Радко Влайков. Последва освещаване на паметника, което беше извършено от представители на българската и румънската църква.

Пред БГНЕС историкът Радослав Симеонов заяви, че откриването на паметника възстановява историческата връзка между Българското възраждане и българите в Северна Добруджа. 

Симеонов припомни, че макар Стефан Караджа да е роден в днешното ямболско село, което днес носи неговото име, съдбата му още в ранно детство го отвежда в Добруджа. След преселването на семейството през няколко селища през 1854 г. то окончателно се установява в Тулча.

„Именно тук Стефан Караджа израства, възмъжава и се формира като бъдещ революционер“, отбеляза Симеонов.

Според него решаващ момент в живота на бъдещия войвода настъпва след като побеждава прочут местен борец. Това му навлича враждебността на местните турци, а подозрения за убийство го принуждават да напусне Тулча. Така започва неговият път на политически емигрант и революционер.

По-късно Караджата участва в Първата и Втората българска легия в Белград, където придобива сериозен военен опит. След разпускането на Втората легия, заедно с Хаджи Димитър организира една от най-добре подготвените чети в историята на българското националноосвободително движение.

„Това е четата на четите. По спомените на съвременниците всеки един от участниците е можел сам да води отделна чета. Това е цветът на българската революционна емиграция“, подчерта историкът.

Четата, съставена от 128 души, преминава Дунав през юли 1868 година. Срещу нея Османската империя изпраща многократно превъзхождащи сили, но въпреки това четниците успяват да нанесат тежки загуби на противника.

„Срещу едва 128 души Османската империя хвърля няколко хиляди войници. По исторически данни турските жертви надхвърлят 1700 души. Това показва колко отлично подготвени са били тези хора“, каза Симеонов.

По време на боевете Стефан Караджа е тежко ранен и пленен. По-късно умира от тетанус вследствие на получените рани, превръщайки се в един от най-почитаните герои на българската революция.

Симеонов отбеляза, че подвигът на четата има решаващо значение за развитието на националноосвободителното движение. Според него именно трагичната съдба на четниците окончателно убеждава Васил Левски, че освобождението на България трябва да бъде подготвено отвътре чрез широка революционна организация.

„Левски изживява изключително тежко гибелта на своите другари. Именно тогава у него окончателно се ражда убеждението, че България няма да бъде освободена само с чети, а чрез вътрешна революционна организация“, посочи Симеонов.

Той припомни още, че Стефан Караджа е сред малкото български революционери, чието място на погребение е известно. След смъртта му прочутата Баба Тонка Обретенова успява да прибере тялото му, а през 1871 г. изважда черепа му, който и днес се съхранява като реликва в Русенския исторически музей. 

Радослав Симеонов обърна особено внимание на ролята, която Караджата заема в историческата памет на добруджанските българи след откъсването на Северна Добруджа от България. По думите му през десетилетията на румънското управление именно образът на войводата се превръща в символ на българската национална идентичност и съпротива.

„Малко хора знаят, че името на Стефан Караджа винаги е било ореол и символ на българското освободително движение в Добруджа през годините на румънското владичество. То е било духовната опора на българите в борбата им срещу чуждата власт“, заяви Симеонов.

Той припомни, че Добруджанският младежки съюз носи името на войводата, така се нарича и неговият печатен орган, а през 1940 година, когато българската армия влиза в Южна Добруджа след Крайовската спогодба, местните жители я посрещат с негови портрети.

„Това не е просто паметник на един национален герой. Това е възстановяване на историческата връзка между Българското възраждане и добруджанските българи – връзка, прекъсната от превратната съдба на Северна Добруджа“, каза още историкът. | БГНЕС 

----------

Велислав Илиев и Димитър Русков, специални пратеници на Агенция БГНЕС в Тулча.