В едно поле в южна Румъния Мариус Валериу се бори с упорит вятър, за да покрие с фолио кълновете на зелето си. Преди президентските избори в неделя, 4 май, той критикува политиците, че не му помагат да се справи с растящите цени.

„Всички са крадци. Трябва да се отървем от тях веднъж завинаги. Хората се събудиха. Всички са решени да променят нещата“, казва 56-годишният земеделски производител, който планира да гласува за крайната десница, както и много от неговите съселяни.

Изборите са повторение на вота от ноември, които бяха отменени след разкрития за руска намеса в полза на крайнодесния кандидат Калин Джорджеску, който не беше допуснат до участие на 4 май.

След като критикът на ЕС и НАТО беше елиминиран, Валериу се обръща към лидера на крайната дясна партия „Алианс за обединение на румънците“ (АОР) Джордже Симион, който се ползва с благословията на Джорджеску. Симион вероятно ще спечели около 30% от гласовете, което го поставя пред 10 други кандидати в първия тур в неделя, показват социологическите проучвания.

Симион често се представя като защитник на румънските фермери, „тези, които искат да работят, но са осмивани“ от държавата.

„Той поне говори с хората“, каза Валериу, в чието родно място Лунгулету много хора работят в селското стопанство, отглеждат зеле и картофи, а 43% са гласували за Джорджеску.

Недоверие
В Румъния, една от най-бедните държави в ЕС с дълбоки неравенства и една от най-високите инфлации в блока, крайната десница се възползва от народното недоволство, особено в селата и малките градове.

Обещавайки „уважение“ към румънците, Симион беше сред политиците, които през февруари призоваха за бойкот на чуждестранните супермаркети, като заявиха, че те повишават цените прекалено много и „се подиграват с тази страна“.

Макар според социологическите проучвания основните притеснения на избирателите да са свързани с растящите цени и корупцията, недоверието в институциите и политиците се е задълбочило – не на последно място защото същата политическа класа е на власт от края на комунизма преди почти 40 години.

Много избиратели обаче все още не са решели за кого да гласуват.

„Искаме промяна, но нямаме голям избор. По-скоро няма да гласуваме“, каза пред АФП 35-годишният Ионут Неачу, зет на Валериу, докато помагаше на жена си в нивата.

В близкото село Балени, където крайната десница също се представи добре на изборите миналата година, няколко жени, работещи в селското стопанство, посочиха, че не вярват някой от кандидатите да донесе промяна.

„За кого да гласуваме? Не виждат ли, че сме бедни, че нямаме с какво да се изхранваме? Те крадат като луди, а ние гладуваме“, казва 72-годишната пенсионерка Констанца Маслина, която бере репички в оранжерия, за да си докара малко пари.

Непредсказуеми
Избирателите са „много непредсказуеми“, а изборната битка е „много оспорвана и нестабилна“, според социолога Барбу Матееску.

„Има части от обществото, които чувстват, че не контролират нещата, че светът не им обръща внимание“, обясни Матееску.

Осемнадесет години след присъединяването на Румъния към Европейския съюз, според проучвания, гражданите масово подкрепят оставането в блока. Но те искат и политици, които по-добре да се грижат за икономическите им интереси.

„За румънския народ е изключително силна психологическа нужда“ да има лидери, които доказват, „че поставят интересите на румънците на първо място“, каза още Матееску.

Руската инвазия в съседна Украйна също разтърси Румъния, като фрагменти от дронове редовно падат на румънска земя и много хора се страхуват, че страната им може да бъде въвлечена във войната.

Симион, който обещава, че ще откаже да предостави военна помощ на Украйна, също така остро критикува подкрепата на Европейския съюз за украинските фермери, която според много румънци създава нелоялна конкуренция.

„За какво ни е нужен ЕС?“, пита Валериу в нивата си в Лунгулету. “Живеем от месец на месец. И става все по-трудно.“ | БГНЕС, АФП