„Университетската общност се превърна в нещо като селото на Астерикс – самотно, изолирано и обсадено от вражески лагери“, обобщава Мишко Павлович, професор във Факултета за изящни изкуства в Белград.

Близо седем месеца след срутването на козирката на гарата в Нови Сад, при което загинаха 16 души и което предизвика безпрецедентно протестно движение в страната, режимът реши да се разправи с академичните среди, които подкрепят студентите, които все още блокират близо 60 факултета.

Сякаш не е достатъчно да ги „наказват“, като от месеци им изплащат между 12% и 20% от заплатите им или ги „канят“ на „информативни разговори“ с разузнавателните служби (БИА), властите подготвят нов закон за висшето образование.

Въпреки бурята и проливните дъждове, според независимата организация „Архив на публичните събрания“, в петък, 23 май, пред сградата на правителството се събраха 3500 души, за да протестират срещу този проект. Под мотото „Да защитим университетите“ протестиращите откликнаха на призива на организаторите – студенти и инициативите „Udružena prosveta Srbije“ (Обединено образование на Сърбия) и „Pobunjeni univerzitet“ (Бунтовнически университет).

Те поискаха оттеглянето на указа, който променя структурата на функциониране на факултетите, разпускането на работната група, занимаваща се с изготвянето на новия закон за висшето образование, спирането на комерсиализацията на висшето образование и свикването на извънредни парламентарни избори. Организаторите бяха планирали да връчат на правителството петиция, подписана от 1500 академични лица, но не бяха приети.

Факултетите и преподавателите ще се превърнат в обикновени „доставчици на услуги“ в система на комерсиализация на образованието, която ще се подчинява на законите на пазара.

„Ако законът бъде приет, това ще доведе до дълбока и необратима ерозия на качеството на публичното висше образование. Става дума за фундаментален удар срещу автономията на университетите, срещу академичните стандарти и публичния характер на висшето образование. Това не е реформа, а истинско разрушаване. Факултетите и преподавателите ще се превърнат в обикновени „доставчици на услуги“ в система на комерсиализация на образованието, която ще отговаря на законите на пазара“, се посочва в петицията.

За Елена Теодорович, професор по педагогика в Ягодина, която се изказа пред N1, предвидената система на „ваучери“ е особено опасна.

„Идеята е висшето образование да се финансира с „ваучери“, т.е. да се предвиди определена сума публични средства за всеки студент от началото до края на обучението му, независимо дали то е в държавен или частен университет. Но тъй като вече сме в борба за студенти, качеството на обучението е спаднало, както и критериите за прием, ако трябва да търсим допълнително финансиране, в крайна сметка ще издаваме дипломи без стойност“, посочи тя.

Според нея тази система ще доведе до съкращения в финансирането на скъпи програми, които изискват лаборатории или оборудване, като факултетите по строително инженерство или медицина, но също и в малки програми за обучение на бъдещи художници, лингвисти, сценографи и др. Накрая, таксите за прием в държавните университети ще трябва да се увеличат, докато частните университети, които следват логиката на печалбата, ще се възползват от публични средства. Само богатите ще могат да осигурят на децата си качествено образование.

„Знанието не е стока. Студентите не са клиенти. Образованието не е привилегия, а обществено благо“, гласеше транспарант, носен от студенти на демонстрацията на 23 май.

От страна на властта обаче продължават да си затварят ушите. Отдавна президентът Вучич дори не се преструва, че иска да чуе исканията за върховенство на закона.

„Не ме интересуват вашите искания, тази история приключи“, заяви той на 17 май по време на митинг, организиран от него в Ниш под мотото „Не даваме Сърбия“.

„Студентите са манипулирани от професорите и социалните мрежи“, дори настоя той.

„Нашето село Астерикс е атакувано от враг, който контролира медиите, паравоенните формирования, жандармерията, армията и съдебната система! Ситуацията е идеална за приватизация на висшето образование, а извинението, че преподавателите не искат да работят, защото подкрепят студентските блокажи, е перфектно. Това е класически ход – вместо да се говори за същественото – искането за справедливост – университетската общност е принудена да се занимава с преговори за собственото си оцеляване“, заключи Мишко Павлович. | БГНЕС

---

От Милица Чубрило Филипович за Le Courrier des Balkans.