Националният военноисторически музей ще представи оригиналните знамена, свързали съдбата си със Съединението на Княжество България с Източна Румелия преди 140 години, предаде репортер на БГНЕС.

„По повод на юбилея ние разказваме за Съединението през знамената. С тях представяме всички фактори, които правят възможно това ключово събитие в нашата история“, заяви пред БГНЕС Деяна Костова, заместник-директор на НВИМ.

Изложбата започва със знамената на Марашката и чирпанската чета „Искра“ – преки участници в събитията. „Те са символ на народното стремление на Източна Румелия и на Княжеството да бъдат единна държава. Двете чети взимат участие в съединисткия акт. Чирпанската чета се опитва да овладее град Чирпан още на 5 септември, но среща известен неуспех, след това се прегрупира и се насочва към границата с Османската империя в стремеж да защитава извоюваното на следващия ден съединение. Марашката чета взема участие в овладяването на Пловдив в ранната сутрин на самия 6 септември“, разказа Деяна Костова.

До тях е знамето, под чиито дипли на 6 септември 1885 г. майор Данаил Николаев повежда подчинените му войски към центъра на Пловдив. То е трибагреник с лъв, приготвено е за Източнорумелийската милиция, но не е използвано заради статута на Областта. Именно това знаме войниците на майор Николаев целуват преди да тръгнат към Пловдив. Майор Николаев овладява областната резиденция, арестува губернатора Гаврил Кръстевич и провъзгласява така очакваното обединение на двете Българии.

Друго ключово знаме, което може да бъде видяно е личният щандарт на княз Александър І Батенберг (1879-1886 г.). „Българският владетел застава зад едно дело с всички рискове за него и за външнополитическото развитие на България. Той подкрепя Съединението и под диплите на това знаме влиза в Пловдив вече като владетел на Южна и Северна България на 9 септември 1885 г.“, заяви Деяна Костова. 

Щандартът на княз Александър се носи от знамената рота на военния конвой на княза и в този смисъл не отговаря на символиката на другите бойни знамена.  „Владетелят е наместник на Бога на земята, така че изборът на Христос като изображение на този щандарт не е случаен. На него е изписан и девизът на Александър „С нами Бог“, добави заместник-директорът на НВИМ. 

Сериозните усилия и действия на Българската армия в защита на Съединението са представени чрез знамената на полковете на Княжество България – 1-ви Софийски, 6-и Търновски, 8-и Приморски пехотен полк и 2-ри конен полк, които спешно са  съсредоточени край турската граница за отпор срещу евентуална военна реакция на Османската империя. „Тези знамена имат дълга история в редиците на Българската армия. Те участват и в последвалите войни за национална обединение, развяват се по фронтовете на Балканските и Първата световна войни. Три от тях са дори сред спасените български светини по времето на Първата световна война“, разказа Деяна Костова.

Посетителите могат да видят и ордени, с които са награждавани бойните знамена, а също така и лъвчетата, с които са увенчани дръжките им. „Това са атрибути към знамената, допълват облика, съдействат за това гостите ни да си представят тези знамена наистина развети в празничния ден на Съединението“, добави тя.  

Заместник-директорът на НВИМ Деяна Костова пожела да следваме девиза „Съединението прави силата“, да бъдем обединени дори в различията си зад каузите, в които вярваме и които ни правят българи. 

Знамената на Съединението могат да бъдат видени само на днешния празничен ден и на 7 септември в експозицията на един от най-обичаните и посещавани наши музеи. І БГНЕС