Само няколко минути бяха необходими, за да бъде разобличен фалшивият патриотизъм и пълната зависимост на премиера на Северна Македония Христиан Мицкоски. Три пъти, само в един от отговорите, председателят на ЕС Антонио Коща, пред погледа на Мицкоски, повтори: „Докато не промените Конституцията, няма да има старт на преговорния процес за евроинтеграцията на страната.“ Той дори си позволи да напусне и дипломатичния тон с думите: „По този въпрос ще повторя казаното от мен преди година.“

Реакцията на Мицкоски дойде 24 часа по-късно, когато Коща вече бе напуснал страната. И, в стил 1919/1945 година, се нахвърли върху България. В объркания патос, чрез съобщение на партията си, говори за цената, която платила страната през последните 35 години.

В София знаем с точност високата цена, която Македония плати след обявяването на нейната независимост: знаем за пълния грабеж от страна на югославската армия, включително и на щепселите и мивките в казармите. Знаем за над 1 млрд. долара, конфискувани под формата на фирмена собственост. Знаем как македонските майки издирваха по села и паланки насилствено мобилизирани от югоармията младежи (а някои бяха спасени при бягството си в съседна държава). Знаем за проекта на сръбския диктатор Слободан Милошевич, заедно с Константинос Мицотакис, да подели Македония. Знаем за нарушенията на югоембаргото по оста Солун-Скопие-Белград. Знаем за ремонтите на сръбска военна техника, използвана за кланетата в Хърватия и Босна и Херцеговина. Знаем и за това кой спаси Македония от гръцкото ембарго и защо наричаха Бургас най-голямото македонско пристанище. Тук трябва да припомним, че само в София страната бе наричана по онова време Република Македония, а не бивша югославска република, както настояваше Атина. Разбира се, че още през 1992 година знаехме за „сръбската оръжейна афера“, която трябваше да мине през Гюешево, но, разбира се, не се случи. Знаем и за поръчителите на атентата срещу Киро Глигоров.

И цената на всичко това е: унищожаване на независимостта на страната и пълна блокада на евроинтеграцията. Тук трябва да отбележим куража на един местен висш дипломат, от обкръжението на самия Мицкоски, който призна преди години в София, че „гръцките колеги са съгласни Белград да държи до последно Македония в оковите си“.

ЗНАЕМ и за гражданството на роднините му. Разбира се, и за фирмите на неговия баджанак.

В България и днес никой не се интересува от невъзпитаното поведение на определени политици в Скопие, защото ЗНАЕМ, че за тях не е проблем днес страната им да бъде наричана от сръбски министри, учени, публицисти „Стара Сърбия“ или „Южна Бановина“. След като не им пречи и идеологът на ВМРО Дамян Груев да бъде наричан „Магарац“ (магаре), въпросът за патриотизма на Мицкоски получава недвусмислен отговор. І БГНЕС

-----------

Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС