Актът на Съединението е първата най-ярка и най-успешна проява на стремежа на българите към обединение. Дължим съществуването на днешна България на дейците на Съединението и на победоносната българска армия, както и на княз Александър I, който губи трона си, но не губи обичта и признателността на българите.“

Това заяви в интервю за БГНЕС професор д-р Румяна Прешленова от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ към БАН. 

На 6 септември 2025 г. отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

За ролята на Австро-Унгария по време на Съединението разказа проф. Прешленова. 

 „Австро-Унгария е великата сила, която е в най-деликатна позиция. От една страна, тя се намира в изключително тесни икономически и политически отношения със Сърбия, тъй като сръбският владетел, първоначално княз, а след това крал Милан, иска по-близки отношения със съседната дуалистична монархия. Тя от своя страна се възползва от това, за да си осигури контрол върху евентуални просръбски вълнения на своя територия и в съседните на Австро-Унгария територии“, заяви историкът.

В същото време тя посочи, че Дунавската монархия е доволна от това, че България и нейният княз Александър I се оказват в разрив с покровителката Русия.

„Така страната ни се оказва в една неравностойна позиция и австро-унгарският външен министър Густав Калноки и дипломатическите представители на Австро-Унгария в Белград се опитват да разубедят крал Милан да не напада България, защото една война между двете балкански държави рискува да изостри до крайност противоречията между Виена и Петербург, както и се случва всъщност“, заяви проф. Прешленова.

Историкът припомни, че по силата на тайното споразумение между Австро-Унгария и Сърбия, виенската дипломация е задължена да подкрепи Сърбия в тази война и тя застава на страната на агресора. „Когато се очертава предстоящия разгром на Сърбия, австро-унгарската дипломация се опитва да възпре княз Александър I да не навлиза на сръбска територия, но тези призиви остават без последствие. След това, без да има официални пълномощия от Виена, пратеник на дуалистичната монархия в Белград заплашва България с война, заради което по-късно е отзован, но така или иначе напрежението нараства и Австро-Унгария е тази, която слага край на военните действия, макар и с тази непремерена постъпка“, отбеляза проф. Прешленова.

След това дуалистичната монархия играе много активна роля в преговорите за постигане на примирие между Сърбия и България, което обаче не ѝ печели нито симпатии, нито по-голям престиж на Балканите. „Остава горчивият привкус, че тя е подкрепила агресора и е спряла победния марш на българската армия“, допълни историкът. 

Тя коментира какви са били отношенията към българите преди и след Съединението и защитата на акта след Сръбско-българската война.. „Тези, които печелят обаче симпатиите са българските войници и българският княз, защото Съединението и победите на българската армия коренно променят представите на австро-унгарците за България и за българите. Дотогава те са наричани нецивилизовани полуварвари, след Съединението в австро-унгарската преса започват да се публикуват хвалебствия за това, че българите са трудолюбиви и честни и че с малко разум от страна на политиците те могат да създадат една добре уредена, обединена България. Особени похвали заслужават и получават българските войници заради победата им при Сливница и българският княз Александър I заради проявената от него лична храброст в тази битка“, обобщи проф. д-р Румяна Прешленова. | БГНЕС