Дали Русия започва да губи трудно извоювания си статут на велика сила след края на Студената война? С натрупването на все повече неблагоприятни новини за Владимир Путин въпросът за отслабването на руското влияние и последиците от това за световната геополитика става все по-актуален.

Последните седмици се превърнаха в истинско изпитание за руския президент. Украински удари с дронове дълбоко навътре в руска територия нарушиха ежедневието на милиони руснаци, на които дълго беше внушавано, че страната им печели войната срещу слаба и неефективна Украйна. Постоянните военни загуби продължават да изтощават намаляващото население на Русия, без това да води до съществени успехи на бойното поле. Едновременно с това прекъсванията на електрозахранването и недостигът на горива затрудняват живота в окупирания Крим, където туристи и местни жители се опитват да напуснат полуострова по повредени от войната транспортни маршрути. Всичко това поставя Путин пред най-сериозното политическо изпитание, откакто Борис Елцин му предаде властта в Кремъл през 1999 г.

Неблагоприятното развитие на фронта и във въздушната война е само част от проблемите на Кремъл. В по-широк план ситуацията изглежда още по-тревожна. От военна гледна точка най-значимият фактор е отслабването на руското влияние в Черно море и прилежащия регион. През 2022 г. руските въоръжени сили не успяха да превземат стратегически и икономически важния украински пристанищен град Одеса. Оттогава положението за Москва непрекъснато се влошава. Макар Украйна да не разполага със силен военноморски флот, ракетните удари и атаките с въздушни и морски дронове принудиха руския Черноморски флот да се изтегли от Севастопол в окупирания Крим, като на практика обезсмислиха руското морско превъзходство.

Русия доминира в Черно море още от времето на Екатерина Велика през XVIII век. Запазването на това господство е в основата на имперската визия, която движи Путин и неговите националистически поддръжници. Днес обаче руското влияние в този ключов регион е значително по-слабо, отколкото през 2022 г., а перспективите за обрат изглеждат все по-мрачни.

Колкото по-дълго продължава войната, толкова повече отслабват позициите на Москва и в останалите бивши съветски републики. Балансът на силите в Кавказ и Централна Азия постепенно се измества в неблагоприятна за Русия посока. Съединените щати, Китай и Турция разширяват икономическото, а в някои случаи и военното си присъствие в региони, които някога са били завладени от Руската империя. Променящото се съотношение на силите вече оказва влияние и върху Беларус, където президентът Александър Лукашенко е достатъчно обезпокоен от заплахите от страна на Украйна, за да се противопоставя на натиска на Путин да използва беларуската територия в подкрепа на руските военни действия.

Проблемите на Русия в енергийния сектор също далеч не се изчерпват с недостига на горива, предизвикан от последните украински атаки с дронове. Кризата в Близкия изток, която само допреди кратко време изглеждаше като възможност за Москва заради рязкото поскъпване на петрола, постепенно отслабва. Ако Иран и Съединените щати постигнат споразумение, което позволи значителни количества ирански петрол да се върнат на световните пазари, Русия може да се изправи пред рязък спад на приходите от износ на петрол. Ударите на Украйна срещу рафинерии и друга енергийна инфраструктура допълнително ограничават руския износ. Комбинацията от по-ниски цени и намаляващо производство вещае сериозен спад на бюджетните приходи в момент, когато войната изисква всяка налична рубла. В по-дългосрочен план очакваното увеличение на добива в страни като Венецуела и Аржентина, съчетано с намаляващия внос на Китай, предполага продължителен натиск върху цените на петрола. Напредъкът по изграждането на маршрути за пренос на петрол и природен газ от Централна Азия, които заобикалят руската територия, допълнително намалява влиянието на Москва върху световните енергийни пазари.

Все още е рано Русия и нейният президент да бъдат отписвани. Руските учени могат да намерят ефективни решения срещу настоящите технологични предимства на Украйна. Макар Путин никога да не е бил смятан за изключителен военен стратег, той неведнъж е постигал неочаквани дипломатически успехи. Освен това продължава да търси начини да използва руските стратегически активи, сред които ядрения арсенал, както и възможностите за кибервойна, хибридни операции и информационно влияние, за да възстанови предимството на Москва.

Историческите тенденции обаче трудно могат да бъдат пренебрегнати. Намаляващото население на Русия, неспособността на технологичния ѝ сектор да достигне световно равнище, слабите икономически резултати след края на Студената война, възходът на Китай и устойчивият национализъм в бившите съветски републики, от Киргизстан до Украйна, постепенно отслабват международните позиции на страната.

Русия няма да изчезне от световната сцена, но изглежда все по-вероятно Москва да се превърне в държава със средно влияние. Свят, в който Русия вече не е в състояние сериозно да заплашва съседите си, би изглеждал различно. Импулсът за превъоръжаване на Европа вероятно ще отслабне. Китай може да се възползва от руската слабост, като потърси връщането на територии, изгубени в полза на Руската империя, и едновременно с това засили влиянието си в Централна Азия. Освободена от опасенията, свързани с руската мощ, Турция би могла да разшири икономическото и политическото си присъствие на Балканите и в Близкия изток.

Путин се надяваше да възроди Русия като световна суперсила. Все по-вероятно изглежда обаче неговите наследници да трябва да се задоволят с далеч по-скромни цели. | БГНЕС

Проф. Уолтър Ръсел Мийд, „Уолстрийт джърнъл“.