По време на посещение в завод за производство на ракети в Хънтсвил, щата Алабама, през есента на миналата година главният изпълнителен директор на „Джей Пи Морган Чейс“ Джейми Даймън изслуша ръководителите на L3Harris, които обясниха защо компанията се нуждае от подкрепа, за да увеличи производството на скъпите ракетни двигатели за жизненоважните ракети „Томахоук“ и системите за противоракетна отбрана THAAD.

Финансовият директор на L3Harris Кен Бедингфийлд посочи, че компанията разчита на държавни поръчки, които често се отпускат на пресекулки. Без достатъчно капитал производителят не може да изгради производствени мощности в необходимия мащаб и да поддържа наличности за бъдещи доставки. Проблемът става още по-сериозен на фона на недостига на оръжейни запаси в САЩ, който се задълбочи след войната с Иран.

По думите на запознати именно този разговор е помогнал на Даймън да оформи идеята за по-активната роля, която „Джей Пи Морган“ може да играе в сферата на националната сигурност, както и за наследството, което иска да остави след себе си.

Най-голямата банка в САЩ отдавна кредитира и консултира компании от отбранителната индустрия. Даймън обаче решава да направи следващата стъпка, като започне да инвестира и собствения капитал на банката, който обикновено се използва за корпоративно и потребителско кредитиране или се насочва към държавни облигации, директно в акции на такива компании. Макар стратегията да носи по-висок риск, тя предлага и по-голям потенциал за печалба.

Малко след посещението в завода Даймън обявява, че банката ще отдели 10 млрд. долара за преки инвестиции в компании, които определя като критично важни за националната сигурност и икономическата самостоятелност на Съединените щати.

Паралелно с това „Джей Пи Морган“ планира значително да разшири традиционното си кредитиране и финансиране в сферите на националната сигурност, отбраната и други стратегически отрасли. Целта е до 2035 г. банката да участва в сделки за общо 1,5 трилиона долара, като работи в тясно сътрудничество с американското правителство. Именно в тази категория попада и сътрудничеството с L3Harris.

Банкерите, ангажирани с инициативата „Сигурност и устойчивост“, разказват, че всяка седмица провеждат срещи с представители на Пентагона, както и на министерствата на енергетиката и търговията.

Продължавайки новата стратегия, „Джей Пи Морган“ назначава за ръководител на фонда от 10 млрд. долара Тод Комбс, един от най-уважаваните инвестиционни мениджъри в Berkshire Hathaway. Засега банката е решила да не инвестира собствен капитал в L3Harris, но вече е вложила средства в златна мина в Айдахо и в базиран в Сан Диего производител на бойни дронове с изкуствен интелект. Даймън не крие амбицията си впоследствие размерът на фонда да достигне поне 20 млрд. долара.

Новата програма напомня за традицията на т.нар. търговско банкиране, когато в края на XIX век и през 80-те години на миналия век големите банки инвестираха собствен капитал директно в акции на компании като Consolidated Edison, U.S. Steel и RJR Nabisco, превръщайки банкерите във важен фактор за развитието на американската индустрия.

Тази практика постепенно беше изоставена, след като законодатели и регулатори обвиниха рисковите инвестиции на банките за финансови сътресения като Голямата депресия и кризата от 2008 г. Последвалите ограничения затрудниха използването на собствен капитал за инвестиции в акции. През последните години обаче по-либералната регулаторна среда позволи на големите банки отново да поемат повече риск и да се конкурират с фондовете за частен капитал и частно кредитиране.

Инициативата съвпада и с усилията на администрацията на президента Доналд Тръмп за възстановяване на американската отбранителна индустрия. Само преди дни президентът събра в Белия дом висши представители на Пентагона и ръководители на водещи военнопромишлени компании, за да обсъдят увеличаването на производството на боеприпаси.

При управлението на Тръмп федералното правителство също започна да придобива дялове в стратегически важни компании, сред които Intel и U.S. Steel. Това представлява отклонение от практиката на предишните администрации, които обикновено ставаха акционери в американски предприятия само при извънредни обстоятелства.

Банката води разговори и за евентуално участие в нова американска производствена инициатива на основателя на Amazon Джеф Безос, близък приятел на Даймън и член на консултативния съвет на банката по въпросите на националната сигурност. Целта на Безос е да набере 100 млрд. долара за придобиването на производствени компании и внедряването на технологии с изкуствен интелект за автоматизация на дейността им.

За 70-годишния Даймън инициативата е част от дългосрочната визия, която изгражда като един от най-влиятелните банкери и корпоративни лидери в Съединените щати. Чрез инвестирането на собствения капитал на „Джей Пи Морган“ в проекти, свързани с националната сигурност, той надгражда предишните си инициативи, насочени към борбата с климатичните промени и подкрепата за афроамериканските общности.

Запаленият почитател на историята, особено на Втората световна война, е толкова отдаден на проекта, че според хора, запознати с плановете му, обмисля да продължи да работи по него дори след като се оттегли като главен изпълнителен директор, което се очаква да стане през следващите няколко години.

Макар инициативата да се представя като патриотична кауза, в основата ѝ стои и стратегия за разширяване на съществуващия бизнес на „Джей Пи Морган“. По думите на ръководството проектът вече носи нови приходи на банката.

Тази политика отразява и все по-голямата роля, която големият бизнес играе в изпълнението на държавни приоритети. „Федералните, щатските и местните власти проучват как могат да използват потенциала на частния сектор за постигането на цели, които традиционно са били изпълнявани от държавата“, заяви в интервю бившият ръководител на отдела за връзки с институциите и благотворителната дейност на банката Питър Шер.

Дъг Петно, който е сред основните двигатели на инициативата за национална сигурност, допълва: „Изключително положителната реакция към инициативата затвърди убеждението ни, че подобна работа е действително необходима и че имаме важна роля в нейното осъществяване.“ Миналата седмица Петно беше повишен в съпрезидент на банката и вече е смятан за един от двамата основни кандидати за наследник на Даймън.

По-тясно партньорство между държавата и Уолстрийт

През повече от две десетилетия начело на „Джей Пи Морган“ Даймън последователно настоява за по-тясно сътрудничество между държавните институции и финансовия сектор, като се стреми големите банки да бъдат възприемани като фактор за общественото развитие.

През 2013 г. той мобилизира значителни ресурси в подкрепа на възстановяването на Детройт след фалита на града. Същевременно участва в създаването на организации, които подпомагат местните власти в различни части на страната, включително администрацията на кмета на Сан Франциско Даниъл Лури.

От банката посочват, че изграждането на новата ѝ централа на Парк авеню е осигурило работа на над 8000 членове на синдикати и е финансирало реконструкция на транспортна инфраструктура за стотици милиони долари в района.

Даймън има и прагматични причини да търси по-добри отношения с президента Доналд Тръмп. През годините Тръмп неведнъж критикуваше Даймън, „Джей Пи Морган“ и останалите големи банки, обвинявайки ги, че са станали прекалено „уоук“ и че закриват банковите сметки на консервативни клиенти. Той дори заведе дело срещу банката и нейния главен изпълнителен директор заради закриването на сметките на семейството му след щурма срещу Капитолия на 6 януари 2021 г. От „Джей Пи Морган“ подчертаха, че никоя сметка не бива да бъде закривана заради политически или религиозни убеждения и че подкрепят усилията на правителството за отстраняване на регулаторните проблеми, довели до подобни случаи.

С разширяването на практиката федералното правителство да придобива дялове в стратегически компании банката се стреми да участва в подобни сделки. „Джей Пи Морган“ е и сред финансовите институции, които се конкурират за водеща роля при евентуалното мащабно първично публично предлагане на ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac.

Даймън настоява, че инициативата за национална сигурност не е създадена, за да спечели благоразположението на президента, макар да признава, че се надява представителите на администрацията „да оценят това“.

Акциите на стратегическа компания поскъпват двойно

„Джей Пи Морган“ е консултирала MP Materials, най-големия производител на редкоземни елементи в САЩ, когато Пентагонът придоби 15-процентен дял в компанията миналата година. Целта е да бъде ограничена зависимостта от Китай при доставките на редкоземни материали и да се гарантира достъпът на американските производители до ключови компоненти за модерната електроника.

След обявяването на сделката акциите на MP Materials поскъпнаха повече от два пъти. По думите на хора, запознати със случая, тогава Даймън съжалил, че банката не е инвестирала редом с американското правителство. Именно този случай, заедно с посещението му в завода в Хънтсвил, поставя началото на инициативата на стойност 1,5 трилиона долара.

В края на миналото лято Даймън възлага на банкерите си да търсят клиенти, които биха проявили интерес към публично-частни партньорства с държавата по модела на сделката с MP Materials.

Обхватът на инициативата е определен широко. Освен отбранителни компании и миннодобивни предприятия в нея са включени дружества в сферата на изкуствения интелект, високите технологии и фармацевтичната индустрия.

Разчетите на банката показват, че и без новата програма тя би осигурила финансиране и консултации по сделки за около 1 трилион долара през следващите десет години. Именно затова ръководството поставя по-амбициозна цел от 1,5 трилиона долара, за да подчертае засиления фокус върху стратегическите отрасли. От обявяването на инициативата в края на миналата година досега чрез нея вече са финансирани сделки за около 150 млрд. долара.

Банкерите признават, че включването на даден проект в програмата улеснява вътрешното одобрение на по-рискови кредити и сложни сделки, които при други обстоятелства банката вероятно би избегнала. Така „Джей Пи Морган“ се съгласява да финансира сделка с акции на италианска отбранителна компания, която си партнира с Lockheed Martin, както и ускорява отпускането на кредити за цинков завод в Тенеси, подкрепен от южнокорейски инвеститори.

Самата сграда е отражение на патриотичните възгледи на Даймън. Интериорът е изпълнен със символи от американската история, а в нея има и бар, който той нарича „Патриотичния бар“, украсен със знамена от епохата на Американската революция и Гражданската война. Всеки ден главният изпълнителен директор отдава чест на американското знаме, поставено във фоайето на сградата.

Последният годишен финансов отчет на „Джей Пи Морган“ носи логото на инициативата America250, чийто спонсор е банката, и е озаглавен „Живот, свобода и стремеж към щастие“.

След протестите заради смъртта на Джордж Флойд през 2020 г. Даймън обяви програма за расово равенство на стойност 30 млрд. долара. Година по-късно банката пое ангажимент да осигури финансиране за 2,5 трилиона долара за проекти, свързани с борбата с климатичните промени.

Част от служителите приемат тези инициативи като инструмент за публичен имидж, тъй като според тях банката така или иначе би реализирала голяма част от тези проекти. Други обаче подчертават, че поетите ангажименти се изпълняват стриктно и напредъкът им се проследява постоянно. Говорител на банката заяви, че програмата за расово равенство вече е завършена, а целта за климатичното финансиране е на път да бъде изпълнена.

Корейската компания Korea Zinc изгражда в Тенеси металургичен завод за преработка на минерали, който ще произвежда 13 вида стратегически суровини в партньорство с Министерството на отбраната и Министерството на търговията на САЩ. „Джей Пи Морган“ не само организира финансирането на проекта, но и се ангажира да предостави кредити за милиарди долари със собствен капитал.

Банката консултира и L3Harris, когато Пентагонът придоби дял от 1 млрд. долара в подразделението на компанията за производство на ракети през април, няколко месеца след посещението на Джейми Даймън в завода в Хънтсвил. По-късно през годината „Джей Пи Морган“ ще бъде сред водещите мениджъри на първичното публично предлагане на това подразделение.

Финансовата институция консултира и проекта за създаване на международна банка за национална сигурност със седалище в Канада. Замисълът е държавите членки да могат да финансират покупката на оръжия чрез обединяване на ресурси. По информация на източници, запознати с инициативата, развитието на Defence, Security and Resilience Bank се забавя, след като Германия и Великобритания са дали сигнал, че не проявяват интерес към участие, а Съединените щати все още не са се включили. Очаква се темата да бъде обсъдена на предстоящата среща на върха на НАТО в Анкара.

Част от проектите, които днес се представят като елемент от инициативата, така или иначе биха били реализирани. Сред тях е и сделката за сливането на NextEra Energy и Dominion Energy на стойност 125 млрд. долара, при която „Джей Пи Морган“ консултира Dominion Energy, свой дългогодишен клиент, без да инвестира собствен капитал. Банката включва към общия обем на инициативата и първичното публично предлагане за 5 млрд. долара на чешка отбранителна компания, произвеждаща дронове за войната в Украйна, макар че вероятно би участвала в него и без новата програма.

Източници твърдят, че „Джей Пи Морган“ вече представя на правителството компании, които търсят инвеститори, като особено активно консултира отбранителни предприятия за възможностите да получат евтино финансиране чрез Службата за стратегически капитал към Пентагона. Тази структура предоставя изключително изгодно финансиране на стартиращи компании, работещи в областта на отбраната.

За ръководител на инициативата Даймън назначава Джей Хорин, един от най-опитните банкери в институцията, който през годините е работил по някои от най-големите сделки в секторите на петрола, природния газ и минната индустрия.

Главният изпълнителен директор създава и консултативен комитет, в който влизат представители на бизнеса и държавната администрация, сред които Джеф Безос, бившият държавен секретар Кондолиза Райс и бившият ръководител на киберсигурността в Агенцията за национална сигурност на САЩ. Задачата им е да подпомагат банката при изготвянето на стратегията и при намирането на нови инвестиционни възможности.

От мини до центрове за данни

От фонда за национална сигурност на стойност 10 млрд. долара „Джей Пи Морган“ вече е инвестирала около 2 млрд. долара.

Сред първите вложения са 75 млн. долара в Perpetua Resources, компания, която добива злато и антимон от изоставена мина в Айдахо. Антимонът е стратегически материал, използван при производството на куршуми и други видове въоръжение. Perpetua Resources вече е получила и заем от 3 млрд. долара от Експортно-импортната банка на САЩ, която е под контрола на Министерството на търговията.

Фондът е инвестирал и неразкрита сума в Databricks, компания за съхранение и обработка на данни, която от години е клиент на инвестиционното подразделение на „Джей Пи Морган“ за набиране на капитал и дългово финансиране.

През март Даймън обяви и отделна програма, наречена „Инициатива за американската мечта“, с която банката поема ангажимент да „разшири възможностите пред милиони американци и бъдещите поколения чрез целенасочени инвестиции в местните общности“. По думите на ръководството средствата ще бъдат насочени към жилищното строителство, заетостта и здравеопазването.

Първата цел на инициативата е през следващите няколко години банката да разшири подкрепата си за 10 милиона малки предприятия спрямо около 7 милиона в момента. Планира се също разширяване на програмите за индивидуално консултиране и техническа помощ за собствениците на малък бизнес. Финансови параметри на програмата не бяха оповестени.

Новият ръководител на фонда от 10 млрд. долара Тод Комбс, който е на 55 години, беше член на управителния съвет на „Джей Пи Морган“ от 2016 г., когато Даймън е негов председател, преди да поеме управлението на фонда.

В Berkshire Hathaway Комбс беше смятан за един от възможните наследници на Уорън Бъфет, но в крайна сметка изборът се спря на Грег Абел. Именно там той помогна за създаването на Haven – съвместната инициатива на Даймън, Джеф Безос и Уорън Бъфет, чиято цел беше чрез общи преговори със застрахователите да бъдат намалени разходите за здравеопазване.

След няколко години Haven беше закрита, тъй като ръководството ѝ стигна до извода, че амбициозните цели за мащабна промяна в трите компании са твърде трудни за реализиране. Въпреки това Даймън запази част от идеите на проекта чрез Morgan Health – последваща инициатива в сферата на здравеопазването.

При назначаването си Комбс получи и ролята на стратегически съветник на Даймън. Още като член на управителния съвет той го е консултирал по въпросите на приемствеността в ръководството, а сред настоящи и бивши мениджъри дори е бил споменаван като възможен бъдещ главен изпълнителен директор на банката. Хора от неговото обкръжение обаче твърдят, че той няма подобни амбиции.

В продължение на години Даймън държи инвеститорите в напрежение относно въпроса кой ще го наследи начело на „Джей Пи Морган“. Миналата седмица банката назначи двама нови съпрезиденти – Дъг Петно и Трой Рорбо, които вече се смятат за основните кандидати за поста.

Двамата ръководители поеха управлението и на двата най-големи бизнеса на банката, а за да бъдат задържани в компанията, получиха бонуси за лоялност в размер на по 30 млн. долара. Сред задълженията на Петно е и ръководството на инициативата за национална сигурност, включително представянето на редовни отчети пред управителния съвет и координацията с представители на американското правителство. | БГНЕС