Дългът на всеки военнослужещ е да защитава народа си. Именно така умира полковник Константин Каварналиев, печелейки време за българите от Дойран да се изтеглят към свободна България.

Това заяви българският посланик в Северна Македония Желязко Радуков. Изявлението му дойде по време на отбелязването на годишнината от гибелта на полк. Каварналиев, което се състоя на паметника на героя край град Дойран, предаде репортер на БГНЕС.

Освен Радуков, в събитието участваха българският генерален консул в Битоля Петър Петров, представители на българското Министерство на отбраната, курсанти от ВВВУ „Георги Бенковски“ и български общественици от Северна Македония.

Церемонията започна с изпълнение на химните на Северна Македония и България. След това отец Теофил от Струмишката епархия отслужи заупокойна молитва в памет на падналите герои.

„Пътувайки насам, се запитах: Защо всяка година посещаваме това свято място? За мен този въпрос е свързан с далеч по-големи въпроси: Какъв е смисълът да има въоръжени сили? За мен отговорът е - да защитават оцеляването на българския народ“, каза Радуков.

„Именно така умира Каварналиев, купувайки време, за да се спаси българското население. Умира, защитавайки народа си“, добави посланикът.

Той подчерта, че сме тук, за да запазим завета на загиналите. Посланикът спомена, че паметникът е бил възстановен през 2019 г., след като е бил разрушен по команда на югодиктатора Йосип Броз Тито през 1966 г. Радуков определи възстановяването на паметника като епизод от сътрудничеството между София и Скопие. Дипломатът обаче заяви, че с епизодичност не могат да се градят добросъседски отношения.

"Неговото възстановяване отнема почти 30 години и накрая е плод на един момент на добронамереност и споразумение между двама политически лидери. Омразата и унищожаването е системно, а срещата на добронамереност и сътрудничество, които намираме в РС Македония са епизодични. Няма как с тази епизодичност да разчитаме на истински добросъседски отношения. Този паметник е толкова свят за нас, колкото и всички разрушени. И всички те трябва да ги възстановим. Така както се прекланяме пред паметта на полк. Каварналиев, трябва да се прекланяме пред всеки знаен и незнаен воин", подчерта дипломатът.

О.з. генерал-майор Тодор Дочев произнесе слово за паметта на Каварналиев. Той заяви, че в защита на българския национален идеал умират стотици хиляди български воини. Един от тях е полковник Константин Каварналиев, роден през 1866 г. в Шумен. Завършва българското Военно училище, но още докато учи, взема участие в Сръбско-българската война, където е командир на рота. Сражава се епично в Сливнишката епопея и е награден с орден за храброст.

Дочев определи Каварналиев като поливалентен офицер, който е едновременно артилерист и пехотинец. Специализира в Белгия и Италия. По време на Първата балканска война Каварналиев участва като началник-щаб на 5-та пехотна Дунавска дивизия в състава на Трета армия.

Взема участие в Междусъюзническата война, когато командва два полка – около 4200 души. След като 42-хилядна гръцка армия опожарява Кукуш (родния град на апостола Гоце Делчев), Дойран е следващата цел по пътя на гърците. Константин Каварналиев организира отбраната на Дойран от 20 до 23 юни 1913 г. Редиците на българите оредяват, помощ не идва, но българският боен дух не спада. Тогава, на 23 юни, с командата „На нож!“, Каварналиев се хвърля към гъстите вражески редици. Ранен е в крака, след като шрапнел пронизва жизненоважна артерия. Офицерът продължава да се бие геройски, но впоследствие умира от раните си. След смъртта си Константин Каварналиев е произведен посмъртно в чин генерал-майор.

Церемонията завърши с минута мълчание, последвана от поднасяне на цветя под звуците на гвардейска тръба. Венци на признателност бяха поднесени от името на българското посолство в Северна Македония, българския министър на отбраната, началника на отбраната на Република България, генералния консул в Битоля, Съюза на ветераните от войните и българските дружества в Северна Македония. | БГНЕС