България и Турция водят активни експертни преговори за предоговаряне на параметрите по договора с „Боташ“, като конкретни резултати могат да се очакват в рамките на месец-два. Това заяви министърът на енергетиката Ива Петрова в интервю за БНТ, в което очерта амбицията на страната ни да се утвърди като ключов енергиен и газов хъб за Югоизточна Европа.

„Водят се експертни разговори, има работни групи, които в момента работят по тази тема“, каза Петрова. По думите ѝ променената пазарна среда налага актуализиране на условията по споразумението.

„Напълно нормално е при променяща се среда партньорите в едно търговско споразумение да седнат и да видят дали има нужда от промяна на параметрите и да намерят балансираното към днешните условия решение“, посочи министърът.

На въпрос дали може да се очаква намаляване на таксите по договора с турската компания, Петрова заяви: „Искрено се надявам в най-скоро време да имаме и такива резултати.“

Тя уточни, че целта е „цялостно предоговаряне на договора и на параметрите в контекста на новите пазарни условия“.

Министърът коментира и засиления интерес към използването на българската инфраструктура за доставки на природен газ към Украйна и региона. Според нея българската газопреносна мрежа е сред най-добре свързаните в региона и разполага с потенциал да обслужва новите енергийни потоци.

„Нашата инфраструктура има огромния потенциал да бъде използвана за доставки от сигурни източници, които да заместят руските доставки“, заяви Петрова.

Тя подчерта, че не става дума за услуга към Турция, а за взаимноизгодно регионално сътрудничество.

„Това е от взаимен интерес. Не е услуга към турската страна, а взаимен интерес“, каза министърът.

По думите ѝ България активно работи както по Вертикалния газов коридор, така и по новите енергийни проекти за пренос на електроенергия от Каспийския регион към Европа.

„България има изключителния потенциал да се позиционира освен като преносна инфраструктура и като система за съхранение“, отбеляза Петрова.

В тази връзка тя определи разширението на ПАВЕЦ „Чаира“ чрез проекта „Яденица“ като критичен инфраструктурен проект.

„Разширението на ПАВЕЦ „Чаира“ с така наречения проект „Яденица“ е критичен инфраструктурен проект“, подчерта министърът.

Според нея бъдещето на енергийната система изисква комбинация между помпено-акумулиращите мощности и батерийните системи за съхранение.

„Когато се случат зелените коридори, ние ще имаме нужда от едни наистина големи батерии, каквито са системите ПАВЕЦ, допълнени с батериите, които са в системата в момента“, каза Петрова.

Министърът съобщи още, че по първи хидроагрегат на ПАВЕЦ „Чаира“ работи японската компания Toshiba и се очаква той да бъде въведен в експлоатация най-късно в началото на 2028 г., а за четвърти агрегат се търси оптимално техническо решение.

Петрова коментира и реформите в държавната енергетика, свързани с изискванията по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя подчерта, че изваждането на въглищните централи от структурата на Българския енергиен холдинг ще стане само при наличие на устойчив финансов и инвестиционен модел.

„Категорично, ако не го направим, са под риск повече от 1 милиард евро“, предупреди министърът.

По думите ѝ до края на август България трябва да представи пред Европейската комисия устойчиво решение, което да гарантира запазването на европейското финансиране. І БГНЕС