Денят на народните будители се появява в празничния календар на нацията през 1922 г., за да почете българските просветни дейци, книжовници и революционери. На този ден се отдава почит на личности, които са допринесли за съхраняването и развитието на българската култура, език и национално самочувствие.

Идеята за това е, както е известно, на тогавашния министър на просветата Стоян Омарчевски, който се е опитвал да насочи вниманието на младежта към миналото и по-точно към епохата на българското Възраждане. И очевидно това се е налагало от факта, че мнозина от дейците на национално-освободителното ни движение, на борбите за църковна независимост и за обединение на народа ни в естествените му етнически граници, са или – мъртви или скарани помежду си, т.е. подвигът им е забравен или затиснат от разочарованията на ежедневието, алчността и загубата на илюзии след Първата световна война.

Само година преди да започнат факелните шествия по повод Деня на народните будители България погребва и един от ярките си таланти – поета, писателя и драматурга Иван Вазов, а неговият образ е сред онези безспорни идоли на българския пантеон, който най-безапелационно се вписва в категорията на народния будител. Щастливо съвпадение е, че през тази година се навършват 175 години от рождението на Иван Минчов Вазов, което Ръководството на Българската академия на науките реши да отбележи заедно с Деня на народните будители. Нему, като на еманация на будителството, на идеята за Просвещението и на патриотизма са посветени и словата, които прозвучаха в зала „Проф. Марин Дринов“ на тържественото събрание на Академията на 31.10.

Празникът на народните будители е повод и да си спомним евангелското послание „Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете; духът е бодър, а плътта е немощна“ (Матей 26: 41). И наистина, когато се появява този празник, всички почитани на този ден са християни и то православни. Такива са и Вазов, и Паисий, и Марин Дринов… И техният пример задължава не само да се държим будни, т.е. да сме нащрек, но и да се молим – да бъдем смирени и добродетелни, вглъбени в общополезните дела и извисени над злободневието. Изкушенията днес са безчетни и затова е доблестно, че все още има хора, които могат да отказват награди. А хората, които изследват непреходното, които творят без да забравят кои са, са единствените, които могат да ни обединят в името на духа, а не за плътта или материята. Честит празник! І БГНЕС

---

Проф. д. н. Емануел Мутафов, зам.-председател на БАН. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС