Председателят на Европейския съвет Антонио Коща и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен /snd домакини на срещата на върха между лидерите на Европейския съюз и Западните Балкани. Тези годишни срещи в Брюксел вече са се превърнали в рутина – усмивки на „семейната снимка“, послания в подкрепа на европейската перспектива и значението на сътрудничеството, докато съществените решения се вземат другаде.

Сръбският президент Александър Вучич обаче се погрижи тази среща да не следва обичайния сценарий. Недоволен от отказа на държавите членки да одобрят следващата стъпка на Сърбия в преговорите за присъединяване, Вучич реши да бойкотира форума. За първи път от 13 години подобна среща се проведе без сръбски представител. Без да назове пряко адресата на протеста си, президентът заяви, че Сърбия е направила много, но напредъкът ѝ не е бил признат.

Така „семейната снимка“ на лидерите от ЕС и Западните Балкани подчерта ясното разделение. В годишния си доклад, публикуван миналия месец, Европейската комисия ясно открои Черна гора и Албания като водещи в процеса на Западните Балкани. Брюксел подкрепи амбициите на Подгорица и Тирана да приключат преговорите за членство съответно до края на 2026 и 2027 г. Останалите държави не се разглеждат сериозно като кандидати за присъединяване в краткосрочен план.

Отсъствието на Сърбия

Белград, заедно със Скопие и Сараево, вероятно е сред големите губещи в най-благоприятния за разширяването период, който ЕС е имал през последните 20 години. От четири години насам преговорите на Сърбия са в застой, като редица държави членки блокират откриването на преговорния клъстер 3 – следващата ключова стъпка в процеса. Балтийските и северните държави, Нидерландия, Германия, Белгия, България, Хърватия и други отново не дадоха зелена светлина през декември, въпреки оценката на Европейската комисия, че всичко е „технически“ готово.

Критиките към Сърбия са свързани със слаб напредък по върховенството на правото и нормализирането на отношенията с Косово, влошаване на свободата на медиите, тесни връзки с Русия и антиeвропейска реторика на властите.

За разлика от това, Франция, заедно с Италия, Унгария, Словакия и Гърция, се утвърди като един от основните поддръжници на откриването на клъстера. Аргументът на Париж беше, че Белград трябва да получи „предвидимост“, а постигнатото да бъде възнаградено, или поне да се определи ясен срок за това.

Времето на малките стъпки, тактическите маневри и топлите декларации е отминало и вече не е достатъчно, за да се премине към следващия етап.

Според Аднан (Ади) Черимагич от Европейската инициатива за стабилност (ЕСИ) изходът от този дебат показва, че няма „вълшебна пръчка“, с която Сърбия да разсее дълбокото недоверие към себе си в част от държавите членки и в самия ЕС. По думите му не става въпрос само за приемане на няколко закона за свободата на медиите или качеството на изборите, а за демонстриране на конкретни външнополитически избори и реална убедителност в европейския ангажимент.

Докато Франция активно защитаваше Сърбия, позицията ѝ спрямо Черна гора беше белязана от видимо желание да забави или отложи следващите стъпки. Париж в последния момент оттегли съгласието си за откриването на главите за земеделие и рибарство, като така броят на главите за затваряне беше намален от пет на три. След разговор между черногорския президент Яков Милатович и френския президент Еманюел Макрон обаче беше дадена зелена светлина за всички пет глави.

Франция се противопостави и на включването в заключенията за разширяването на ЕС на създаването на работна група за изготвяне на договора за присъединяване на Черна гора, определяйки тази стъпка като преждевременна. Всички тези сигнали показват, че в момента, когато членството на някои кандидати започва да изглежда реалистично, в Париж и други столици продължават колебанията. Появява се парадокс – подкрепа за държави, които са по-далеч от членството, като Сърбия, и едновременно забавяне на онези, които имат реални шансове.

Черимагич обяснява, че разширяването може скоро да се превърне във вътрешнополитически въпрос за Франция и други държави. Най-лошият сценарий за ЕС би бил Черна гора да се подготви за членство, да подпише договор, а той впоследствие да бъде отхвърлен в някоя държава членка – в парламент или чрез референдум, което би напомнило кризата около отхвърлянето на европейския конституционен договор преди 20 години.

Така, докато Черна гора, въпреки многобройните си проблеми, все по-реалистично може да почука на вратата на ЕС преди края на десетилетието, за повечето други държави от региона – с изключение на Албания – няма светлина в края на тунела. | БГНЕС

 ---

Анализ на „Балкански курир“