Британски учени, изучаващи верността на различни животни в семейните отношения през целия им живот, стигнаха до заключението, че от гледна точка на моногамията хората най-много приличат на сурикатите.

Забележително е, че Homo sapiens имат повече общо в това отношение с тези представители на семейство мангустови, отколкото с най-близките си роднини – приматите.

Показателят за моногамията на хората (т.е. вероятността даден представител на този вид да остане верен на своя партньор или партньорка) е 66%.

При сурикатите тази цифра е 60%, а приматите се оказаха в края на класацията: показателят за „верност” при планинските горили е само 6%, а при шимпанзетата (както и при делфините) – 4%.

Друго животно, което често запазва един партньор през целия си живот, са бобрите: при тях показателят за моногамия е 73%.

Как е било изчислено това?

Един от авторите на изследването – Марк Дайбъл от Кеймбриджския университет – обяснява, че за да състави класация на моногамията при различни бозайници, той е проучил няколко поколения от 30 вида различни животни и е установил колко от тях са преки братя и сестри (т.е. имат едни и същи бащи и майки). Той също така е определил колко много представители на едно поколение са полубратя и полусестри.

„Що се отнася до моногамията, има нещо като висша лига, в която хората уверено влизат. Но преобладаващото мнозинство от другите бозайници се отличават с много по-непостоянен подход към чифтосването“, казва Дайбъл.

„Въпреки че броят на полубратята и полусестрите, който сме регистрирали при хората, най-много съвпада с този при видове като сурикати или бобри, социалните системи, съществуващи при хората, са съвсем различни“, разказа Дайбъл пред Би Би Си.

„По-голямата част от тези видове живеят в социални групи, наподобяващи колонии, а някои – в отделни двойки, които водят съвместен живот. Хората се държат съвсем по друг начин. Ние живеем в социални групи, състоящи се от множество мъже и жени, в рамките на които съществуват моногамни или двойни единици“, добавя експертът.

В животинския свят, продължава ученият, моногамните отношения имат своите предимства: бащата и майката живеят заедно поне през размножителния сезон, за да се грижат заедно за потомството си и да отблъскват конкурентите.

Според данните от проучването, най-привързаното към дългосрочни семейни отношения животно е калифорнийският хомяк – неговият показател за моногамия е 100%.

А на последно място в класацията за моногамия са овцете от шотландския остров Соей (част от архипелага Сейнт Килда в северната част на Атлантическия океан). При тях делът на пълнокръвните братя и сестри е само 0,6%.

Според учения Кит Опи от Университета в Бристол (който не е участвал в проучването), заключенията на научната група на Дайбъл позволяват да се състави по-пълна представа за причините за появата на моногамията при хората.

„Мисля, че тази работа ни дава много ясно разбиране, че хората са моногамен вид, ако съдим по тяхната история и територия на съществуване“, казва Опи. „Нашето общество е много по-близо до шимпанзетата или бабуините, но се оказа, че по отношение на избора на партньори сме поели по друг път“. І БГНЕС