Предложените промени по внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт са съсредоточени в няколко основни посоки: ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет след изтичане на мандата му, разширяване на контрола от страна на министъра на правосъдието, въвеждане на критерии за проверка на „високите професионални и нравствени качества“, както и ограничения относно временно изпълняващите функциите лица.

Законопроектите поставят на обсъждане съществени проблеми в устройството и функционирането на съдебната власт. Част от предложените изменения могат да бъдат оценени като необходими и юридически допустими. В същото време обаче, някои текстове създават риск от прекомерна намеса на изпълнителната и законодателната власт в кадрови и организационни въпроси на съдебната система.

В Конституцията на Република България не се съдържа изрична уредба относно това, дали Висшият съдебен съвет може да продължи да упражнява пълния обем от своите правомощия, след изтичане на мандата си. В същото време тя гарантира принципа на разделение на властите, съгласно чл. 8 от Конституцията - независимостта на съдебната власт, съгласно чл. 117, ал. 2 от Конституцията, както и възлага устройството и дейността на съдебната власт да бъдат уредени със закон,  съгласно чл. 133 от Конституцията.

В тази връзка предложението определени правомощия да не могат да се упражняват повече от една година след изтичане на мандата на Висшия съдебен съвет може да бъде прието за конституционно допустимо. То не води до пълно лишаване на органа от правомощия, а въвежда времево ограничение, с цел да се предотврати вземането на ключови кадрови и структурни решения от орган с изтекъл мандат и отслабена демократична легитимност.

Подобна мярка е логична и обоснована, доколкото цели да избегне съмненията относно легитимността на важни решения, без да блокира изцяло функционирането на съдебната система.

По-спорен е въпросът за въвеждането на правила и критерии за проверка на „високите професионални и нравствени качества“. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Конституцията,  за членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества. До момента обаче законовата уредба не съдържа достатъчно ясен и ефективен механизъм за проверка на тези качества.

В този смисъл идеята за въвеждане на по-ясни критерии е принципно оправдана. Проблем възниква, ако Народното събрание или парламентарна комисия получат прекалено широки и недостатъчно ограничени правомощия за проверка, без ясни гаранции срещу политизиране на процедурата. При липса на такива гаранции съществува риск проверката да се превърне не в професионален и етичен стандарт, а в инструмент за политическо влияние върху състава на органите на съдебната власт.

Най-съществените възражения поражда предложението за разширяване на правомощията на министъра на правосъдието да оспорва актове на Висшия съдебен съвет, особено ако жалбата на министъра има автоматично суспензивно действие, т.е. спира изпълнението на оспорения акт.

Подобна уредба е политически и институционално чувствителна. Министърът на правосъдието е представител на изпълнителната власт, а Висшият съдебен съвет е конституционен орган, свързан с управлението на съдебната власт. Поради това всяко разширяване на възможността на министъра да блокира решения на ВСС следва да бъде преценявано особено внимателно, от гледна точка на чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията.

Конституцията не изключва възможността законодателят да предвиди специални правила за съдебен контрол върху актове на ВСС. Такова изключение обаче трябва да бъде обосновано с ясен и значим обществен интерес, да бъде пропорционално и да не създава възможност за институционален натиск върху съдебната власт.

Ако единственият мотив за разширяване на тези правомощия е общ административен контрол от страна на министъра, без да са предвидени достатъчно гаранции срещу злоупотреба или политическо въздействие, подобна уредба би поставила под съмнение баланса между властите. Особено проблематично би било министърът, чрез подаване на жалба,  автоматично да спира изпълнението на важни решения на ВСС, включително кадрови и организационни решения.

Следва да се отчете и че действащата уредба вече предвижда механизми за контрол върху актовете на Висшия съдебен съвет. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за съдебната власт е предвиден съдебен контрол върху съответните актове на ВСС. Министърът на правосъдието разполага и с други правомощия, включително във връзка с бюджета, управлението на съдебната система и инициирането на дисциплинарни производства. Това прави предложението за допълнително разширяване на правомощията му спорно и нуждаещо се от по-прецизна законодателна аргументация.

Внимателен подход е необходим и по отношение на ограниченията за временно изпълняващите функциите лица. Подобни ограничения могат да бъдат оправдани, когато целят преодоляване на продължителни временни назначения и възстановяване на нормалната конкурсна и изборна процедура. Те обаче следва да бъдат формулирани така, че да не създават риск от блокиране на работата на органите на съдебната власт.

Предложените законопроекти в значителната си част засягат реални дефицити в действащата уредба на съдебната власт и съдържат мерки, които могат да бъдат определени като конституционно допустими. Ограничаването на определени правомощия на Висшия съдебен съвет след продължително изтичане на мандата му, въвеждането на по-ясни критерии за професионални и нравствени качества и преодоляването на практиката на продължителни временни назначения са легитимни законодателни цели.

Същевременно част от предложенията се нуждаят от сериозно прецизиране. Особено внимателно следва да бъдат обсъдени разширените правомощия на министъра на правосъдието за оспорване на актове на ВСС, както и евентуалното автоматично спиране на изпълнението на тези актове. Без достатъчно ясни гаранции подобна уредба може да създаде риск от институционален натиск върху съдебната власт и да наруши баланса между властите.

Необходим е законодателен подход, който едновременно да отстрани съществуващите проблеми в работата на ВСС и Инспектората, но и да запази независимостта на съдебната власт като основен конституционен принцип.

Промените следва да бъдат приети само след прецизна редакция, ясни гаранции срещу политическо влияние и внимателно съобразяване с принципите на правовата държава, разделението на властите.

Адв. Петя Белелиева, Софийска адвокатска колегия. Анализът е написан специално за БГНЕС.