Нидерландия ще проведе в сряда, 29 октомври, трети национални избори за по-малко от пет години, след разпадането на дясното коалиционно правителство, оглавявано от премиера Дик Схоф.

Правителството падна през юни, след като Партията на свободата (PVV) на Герт Вилдерс се оттегли от коалицията заради разногласия по въпроса за миграционната политика, по-малко от година след идването си на власт.

През последните години нидерландската политика е доминирана от възхода на крайната десница, като Партията на свободата води във всички национални социологически проучвания след разпадането на кабинета. Очаква се при избирателна активност около 80% над 10 милиона души да гласуват за 150-местната Долна камара на парламента.

Защо изборите се провеждат отново?
Предсрочният вот беше предизвикан, след като Вилдерс внезапно оттегли подкрепата си от управляващата коалиция, обвинявайки партньорите си, че блокират неговото предложение за спиране на приема на всички бежанци. Това доведе до загуба на парламентарно мнозинство и до оставка на премиера Схоф и неговия кабинет.

Вилдерс представи план с 10 точки, фокусиран върху ограничаване на миграцията и антиислямски мерки, включително замразяване на убежищата за граждани на мюсюлмански страни, излизане от схемата за свободно движение в ЕС, намаляване на помощта за чужбина и прекратяване на отношенията с Катар и Саудитска Арабия.

След излизането на PVV, коалицията — съставена от Нов социален договор (NSC), либерално-консервативната Народна партия за свобода и демокрация (VVD) и аграрната партия BBB — остана само с 51 от 150 места. През август външният министър Каспар Велдкамп подаде оставка заради разногласия по политиката спрямо Израел, което подчерта нестабилността на правителството.

Колапсът настъпи по-малко от година, след като Вилдерс постигна историческа победа на изборите през ноември 2023 г., но не успя да състави стабилна коалиция. Макар да ръководи PVV от основаването ѝ през 2006 г., Вилдерс се отказа от поста премиер, за да привлече други десни партии в управлението.

Какво показват последните проучвания?
Според обобщените данни на „Политико“, Партията на свободата води с около 20% от гласовете, или 34 прогнозни места — малко под 37-те, спечелени през 2023 г., но достатъчни, за да запази преднината си.

Основни конкуренти са лявият съюз на Трудовата партия (PvdA) и „Зелените“ (GroenLinks) с около 25 места, както и Християндемократическата партия (CDA), която бележи силен ръст — 23 места спрямо само пет преди година.

Центристките либерали се очаква да вземат 16 места, а някога доминиращата VVD на Марк Рюте (днес генерален секретар на НАТО) пада до 15 места — при 24 през 2023 г.

Въпреки преднината си, Вилдерс вероятно няма да може да състави правителство, тъй като CDA, VVD и съюзът PvdA–GroenLinks вече изключиха възможността за коалиция под негово ръководство. Почти половината избиратели все още не са решили за кого ще гласуват, посочва Ipsos, което прави вота изключително непредсказуем.

Какви са основните акценти в кампанията на Вилдерс?
Вилдерс залага на познати послания: строг контрол върху миграцията, противопоставяне на исляма и лозунга „Първо Нидерландия“.

В предизборната му платформа се казва: „Това е вашата страна! Нидерландия е препълнена, задръстена, претъпкана.“
Той обещава пълно замразяване на заявленията за предоставяне на бежански статут, забрана на бурките и езана (призивът към молитва), както и ограничаване на продажбата на арабски и „незападни“ текстове.

Освен това предлага държавни служители и военни да не могат да полагат клетва в името на Аллах — мярка, която според критиците ще изолира мюсюлманите от обществения сектор.

Във вътрешната политика Вилдерс обещава намаляване на наемите на социални жилища с 10%, повишаване на доходните прагове за достъп до тях, разширяване на помощите за болногледачи и намаляване на цените на лекарствата.

Основният акцент обаче остава неговата антиислямска идеология. Самият Вилдерс определя мисията си като „защита на нидерландската култура от ислямизация“, подчертавайки, че само PVV може да съхрани националната идентичност.

Какво следва след вота?
След преброяването на бюлетините партията с най-много гласове ще получи мандат за коалиционни преговори — процес, който обикновено отнема месеци.

Дори при победа, липсата на партньори и острата поляризация около личността на Вилдерс вероятно ще оставят Нидерландия в политически застой.

Очаква се резултатите да отразят по-широка тенденция в Европа, където крайнодесните партии набират популярност, но често не успяват да превърнат изборния успех в реална власт. | БГНЕС

---

Анализ на „Тайм“