От години Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония и Сърбия страдат от емисии на серен диоксид (SO₂), които са пет до шест пъти по-високи от допустимите.

За това са виновни остарелите въглищни електроцентрали. Вместо да намаляват, емисиите се увеличават: през 2022 г. те са били 5,6 пъти по-високи от допустимото, а през 2023 г. - 5,7 пъти по-високи, както се вижда от шестия годишен доклад на Bankwatch, озаглавен „Спазвай или затваряй“, цитиран от сръбското издание "Машина" .

Сърбия и съседните ѝ държави са членове на Енергийната общност от 2006 г. насам. От 2018 г. те са задължени да поддържат емисиите на SO₂, NOx (азотен оксид, азотен диоксид и азотен оксид) и фини прахови частици от големите горивни инсталации в допустимите граници.

През 2018 г. беше предоставен период на „наваксване“ от почти десет години, през който тези държави трябва или да обновят, или да затворят въпросните големи горивни инсталации. Две трети от този период, който изтича през 2027 г., обаче вече са изтекли, а токсичните емисии продължават да се увеличават. Теоретично някои топлоелектрически централи би трябвало да бъдат затворени още преди този срок, тъй като вече са надхвърлили срока на експлоатация, предвиден при построяването им. В Сърбия например електроцентралите „Морава“ и „Колубара“ трябваше да спрат работа през 2023 г. Според оценки на Bankwatch всяка година в Сърбия умират 6000 души в резултат на прекомерното замърсяване на въздуха, генерирано от топлоелектрическите централи.

Щом гражданското общество спомене за проблема със замърсяването на въздуха, властите прибягват до две тактики, за да заобиколят критиките: или отклоняват вниманието към домашните печки, или се крият зад инвестициите в оборудване за контрол на замърсяването на въздуха. Но всички знаем колко вредни за човешкото здраве са големите горивни инсталации. Жителите на Костолац знаят това твърде добре, тъй като са се отказали да измазват покритите си с пепел фасади и вместо това са ги боядисали в черно.

„Въглищните електроцентрали, които отговарят на изискванията на Директивата за големите горивни инсталации, също оказват влияние върху здравето, но тези, които не отговарят на изискванията на Директивата, ненужно и незаконно увеличават броя на заболяванията и преждевременната смъртност“, посочва Bankwatch в своя доклад от 2021 г. Затова според мрежата от екологични неправителствени организации спазването на максималните стойности и условията за изключения, определени в Националния план за намаляване на емисиите (НПИЕ), не е просто въпрос на спазване, а въпрос на живот и смърт. „Както доказва миналогодишният ни доклад, между 2018 и 2020 г. приблизително 19 000 души ще умрат от последиците на замърсяването, изпускано от въглищните електроцентрали в Западните Балкани, като 12 000 от тях - заради превишаване на разрешените норми за емисии.“

Що се отнася до прочутите устройства за предотвратяване на взривове, не може да се каже, че те правят много, за да променят ситуацията. Електроцентралата в Костолац, която току-що е оборудвана с такова устройство, успява да изхвърли почти шест пъти повече SO₂ от разрешената граница. „Топлоелектрическата централа Костолац B, един от най-големите емитери на SO₂ за периода 2018-2021 г., най-накрая започна да намалява емисиите си през 2021 г., по време на тестовата фаза на устройството за обезвъздушаване. Но през 2022 г. и 2023 г. тя отново ги увеличи - до почти 5,8 пъти над разрешената граница. Това ниво все още е по-ниско от емисиите за периода 2018-2020 г., но е ясно, че или устройството за предотвратяване на раздуването не се използва редовно, или въздействието му е смехотворно“, се казва в доклада на Института за възобновяема енергия и екологично регулиране (RERI).

В Сърбия през 2023 г. емисиите на SO₂ от въглищните електроцентрали, обхванати от Плана за намаляване на емисиите, са се увеличили в сравнение с предходните две години и са били 5,4 пъти по-високи от националните максимални стойности, според RERI.

По подобен начин емисиите на NOx в страната са се увеличили в сравнение с 2022 г., като за първи път са надхвърлили максималните стойности. Според Bankwatch през 2024 г. можем да очакваме още по-големи нарушения: максималните стойности, разрешени от Плана за намаляване на емисиите (ПНР) за въпросните три токсични вещества, ще намалеят.

„Изглежда, че нито една от въпросните държави няма ясен, актуален и реалистичен план за привеждане на своите въглищни електроцентрали в съответствие с изискванията или за тяхното затваряне“, предупреждава Bankwatch. Дори Северна Македония, която е регионален лидер по отношение на фотоволтаичните инсталации, нарушава собствения си Национален план за енергетика и климат (НПЕК): тя се посвещава на скъпоструващи планове за газ, отлага датата за прекратяване на използването на въглища от 2027 г. на 2030 г. и не прави „почти нищо за борба със замърсяването на въздуха“. Междувременно Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия пропуснаха крайния срок за представяне на окончателния вариант на своя Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (INECP) в Енергийната общност през юни 2024 г. Предварителните им версии съдържат само най-бегли намеци за плановете им за постепенно премахване на въглищата. Черна гора дори не е публикувала първата версия на своя НИКП.

„Правителствата и енергийните компании в региона са решени да изстискат и последния киловат от остарелите си въглищни електроцентрали, независимо от последиците за здравето. Страните трябва да посочат в своите НПДЕВИ кога и как ще се откажат от въглищата, но понастоящем повечето от тях не го правят. Енергийните компании не могат да си вземат тортата и да я изядат: електроцентралите трябва или да бъдат приведени в съответствие с изискванията, или да бъдат затворени“, заяви Давор Пехчевски, балкански енергиен координатор на мрежата CEE Bankwatch. I БГНЕС