На най-източната точка на България, изправен величествено срещу бурите и изгревите, стои фарът на нос Шабла - най-старият и най-високият по цялото Черноморие. С височина от 32 метра, той не само свети на корабите, но и разказва забравени истории от миналото, предаде репортер на БГНЕС.

Фарът, в днешния си вид, е официално открит на 15 (27) юли 1856 г., но както споделят местните, строежът му вероятно започва поне сто години по-рано, а според някои документи – дори две столетия назад във времето.

„Историята на фара е доста интересна. Отначало е била само самата кула, без допълнителните постройки. По-късно са направени караулките, за да има къде да живеят хората, които го поддържат“, разказва Евгени Колев, който е на служба във фара от 2012 г.

Сградата на фара е изградена без бетон - само от камък и хоросан. Стените са с дебелина между 2 и 2,5 метра, което му е помогнало да издържи земетресение през 1901 година, без да понесе сериозни щети. По това време районът е бил под румънско управление.

В началото фарът е работил на газ, като бутилките са се сменяли всяка седмица. През 1957 година е електрифициран, а през 1987 г. е монтиран светлинният механизъм, който функционира и до днес.

Над входа на една от караулките се вижда туграта (монограм) на султан Абдул Меджид, управлявал Османската империя между 1839 и 1861 година. Това свидетелства за високото значение, което фара е имал за тогавашната власт. Надписът на туграта гласи:

„Високопоставеният по пътя на Мохамед – Абдул Меджид“.

Интересен детайл, който подсказва българска следа в строежа, е малко лъвче, намиращо се на северозападната страна на основата. Изправен на задни лапи, символът е останал незабелязан от османските власти, вероятно заради височината му - около 9 метра от терена.

„Предполага се, че строежът е дело на български майстори. Има и нещо друго - материалите са местни, камъкът е от Българево. Това е бял варовик, който лесно се обработва“, допълва Евгени Колев.

Историята на мястото започва още в V век пр. Хр., когато тук е поддържана „огнева стража“ – предшественик на съвременните фарове. На юг от днешния фар се намира заливът Карон Лимен, който в Античността е бил известно пристанище Кария - най-важният транзитен морски пункт в региона.

Днес фарът продължава да е действащ навигационен обект, но също така отваря вратите си за любопитни гости. С решение на Военноморските сили, той може да бъде посещаван всеки последен петък от месеца. През август са планирани две специални дати – 8-ми и 18-ти, когато всеки желаещ може да се качи до върха и да се наслади на гледката.

„Най-интересното за мен беше качването до терасата. Оттам се вижда всичко – безкрайно море, брегове, тишина“, споделя Жени Димитрова, една от многобройните посетителки на фара.

„Мястото е обичано, хората го харесват, идват и питат. Това е най-старият фар по нашето Черноморие - и най-красивият“, споделя Евгени Колев. І БГНЕС