На 19 април българските граждани ще се явят на осми поредни предсрочни парламентарни избори за последните 5 години. Социологическите агенции дават твърда преднина на бившия президент Румен Радев и неговата партия „Прогресивна България“. Любопитно е, че учредяването на партията се случва днес, 17 април – само часове преди края на предизборната кампания.

Радев е бивш военен пилот и главнокомандващ на българските Военновъздушни сили. Той беше избран за президент за първи път през 2016 г., а през 2021 г. беше преизбран за втори мандат. Радев подаде оставка като президент, когато стана ясно, че България отива на нови избори. Оставката му дойде след дългогодишни спекулации около евентуално негово напускане на президентството, за да се включи в партийната политика.

Докато беше президент, Радев назначи общо 7 служебни правителства. Неговите противници го обвиняваха, че се възползва от политическата криза и липсата на редовен кабинет, за да управлява посредством назначените от него правителства.

Откакто се появи на политическата сцена през 2016 г., геополитическата ориентация на вече бившия президент непрекъснато е поставяна под въпрос. Още преди началото на пълномащабната война в Украйна Радев твърдеше, че западните санкции, наложени на Русия заради анексията на Крим през 2014 г., трябва да бъдат отменени. По време на дебат преди президентските избори през 2021 г. Радев с увереност заяви, че Крим е руски. Впоследствие се опита да смекчи позицията си, твърдейки, че е имал предвид, че Крим де юре принадлежи на Украйна, но де факто се намира под руски контрол. Обществеността обаче, както в България, така и в Европа, не забрави това изказване. Броени дни преди края на кампанията един от водачите на листи на „Прогресивна България“ – Иван Демерджиев (бивш служебен министър на Радев), също отказа да отговори на въпросите „Чий е Крим?“ и „Агресор ли е Путин?“.

В началото на руската агресия Радев твърдеше, че Украйна не може да постигне успех на бойното поле и че единствената възможност за мир е чрез дипломация. През 2023 г., по време на посещението на Володимир Зеленски в България, се стигна до остър сблъсък между двамата държавни глави. Причината беше противопоставянето на Радев на предоставянето на военна помощ за Киев. Според Радев военната помощ „само би удължила конфликта“.

Бившият президент е отявлен противник на санкциите срещу Русия, твърдейки, че те нанасят повече щети на онези, които са ги наложили, отколкото на режима на Владимир Путин. В последното си участие в един от големите български подкасти в YouTube Радев защити позицията, че Европа трябва да възобнови икономическите си отношения с Русия. Той каза, че за България и Европа руските енергоизточници винаги ще бъдат най-евтиният вариант.

Дори при закриването на кампанията си Радев отказа да разсее съмненията около своите симпатии към Русия. На огромната видеостена в залата беше прожектирана снимка, на която Радев се ръкува с Путин.

Изборите в България идват само седмица след като на 12 април в Унгария Виктор Орбан загуби парламентарния вот, което сложи край на 16-годишното му управление. Орбан беше европейският лидер, поддържащ най-близки отношения с Кремъл. Унгарският премиер многократно блокираше санкции срещу Русия и помощ за Киев, използвайки правото си на вето в Европейския съвет. Много международни медии определят Радев като „новия Орбан“ и твърдят, че негова победа би била от полза най-вече за господаря на Кремъл.

„Политико“ посочва Радев като възможен наследник на ролята на Виктор Орбан като дестабилизиращ фактор в ЕС, особено по темата Украйна. Изданието припомня негови позиции, че Украйна е „обречена“ и че военната помощ задълбочава конфликта, както и напрежението със Зеленски през 2023 г.

„Телеграф“ пише, че евентуална негова победа би била благоприятна за Путин, определяйки го като евроскептик, критичен към подкрепата за Киев. „Ройтерс“ също го описва като ключова фигура с прокремълски позиции, отбелязвайки спорни решения на служебните му кабинети и необходимостта да изясни позицията си за Украйна.

Balkan Insight вижда „Прогресивна България“ като негов политически проект с потенциал да привлече избиратели от проруски формации, макар и без открито прокремълска реторика досега.

Западните медии разглеждат изборите като симптом на дълбока нестабилност – осми вот за по-малко от пет години. Според „Ройтерс“ и Асошиейтед прес основният проблем е липсата на устойчиво мнозинство, превръщаща страната в пример за блокирана демокрация.

Асошиейтед прес подчертава, че политическата несигурност подкопава доверието, засилва популизма и улеснява руското влияние. Затова за Запада България е важен фактор за неговото единство, а не периферия.

„Уолстрийт джърнъл“ предупреждава, че изборите могат да променят геополитическия курс на страната. Изданието свързва кризата с антикорупционните протести и новата обществена енергия, като вижда Радев като потенциален бенефициент от разпада на статуквото.

Наред с другото се появиха опасения за дезинформация и чужда намеса в българските избори. EUobserver съобщава, че популярността на Радев в TikTok е изкуствено завишена чрез координирана дигитална кампания, напомняща случая в Румъния. По данни на Balkan Free Media Initiative и Sensika той е събрал десетки милиони гледания чрез мрежи със съмнително неорганично поведение. Изданието подчертава, че българската информационна среда все повече се влияе от неконтролирани сили, а държавата изостава с реакцията си, превръщайки изборите и в част от по-широка информационна война в Европа. | БГНЕС

Международен отдел на Агенция БГНЕС.