Арменците ще се отправят към урните в неделя, 7 юни, за парламентарни избори, които се разглеждат като тест за обществената подкрепа към геополитическия завой на премиера Никол Пашинян. През последните години той постепенно се дистанцира от традиционния съюзник Русия и търси по-тесни връзки със Запада.

Армения и Русия са свързани от векове обща история и формално остават съюзници. След загубата на Нагорни Карабах в полза на Азербайджан обаче Ереван все по-често отправя критики към Москва и засилва контактите си с Европейския съюз и Съединените щати.

В края на май американският президент Доналд Тръмп изрази „пълната си и безусловна подкрепа“ за Никол Пашинян. От своя страна Русия сравни развитието на Армения с това на Украйна - процес, който според Москва е довел до руската инвазия през февруари 2022 г.

Вотът идва след години на дълбоки промени в страната, започнали с идването на власт на Пашинян след масовите протести през 2018 г.

Малката кавказка държава все още преживява последиците от военната си загуба срещу Азербайджан през 2020 г. и окончателната загуба на Нагорни Карабах през 2023 г., довела до изселването на десетки хиляди арменци от спорната планинска територия.

51-годишният Пашинян, бивш журналист, представя изборите като избор между траен, макар и спорен мир с Баку и възможност за връщане към войната.

Пашинян многократно обвинява Русия, че не е оказала достатъчна подкрепа на Армения по време на войната през 2020 г. Москва предостави дипломатическа подкрепа и разположи мироопазващи сили в Карабах, но не се намеси пряко, стремейки се да запази отношенията си с Азербайджан.

В отговор арменският премиер замрази участието на страната в регионалния военен съюз, доминиран от Русия, и започна да задълбочава отношенията с Брюксел и Вашингтон. Той дори заговори за възможно бъдещо членство на Армения в Европейския съюз.

Подобна перспектива би била възприета от Москва като сериозна западна намеса в сферата ѝ на влияние.

„Всичко, което се случва днес в Украйна... Как започна? С опита на Украйна да се присъедини към ЕС“, предупреди руският президент Владимир Путин през май в думи, възприети от мнозина като завоалирана заплаха.

Русия остава най-големият търговски партньор на Армения и ключов пазар за нейния селскостопански и текстилен износ. Много арменци живеят и работят в Русия, а страната е силно зависима от Москва за доставки на оръжие и енергия.

Като първа ответна мярка Русия вече забрани вноса на редица арменски селскостопански продукти, което предизвика тревога в Ереван.

Кремъл е обвиняван и в опити да окаже влияние върху изборния процес.

Въпреки напрежението Пашинян подчертава, че не възнамерява да скъса отношенията с Русия.

„Никога не сме имали, нямаме и няма да имаме намерение да вредим на интересите на Русия“, заяви той.

Предизборната кампания обаче придоби измеренията на битка за бъдещата геополитическа ориентация на Армения.

Премиерът дори предупреди, че може да избухне „катастрофална война“ с Азербайджан, ако партията му загуби мнозинството си.

Основният му съперник, руско-арменският бизнесмен Самвел Карапетян, призова за предпазливост по отношение на сближаването със Запада.

„Русия е и ще остане наш стратегически и основен икономически партньор“, заяви той.

Европейските лидери също не крият предпочитанията си. По време на широко отразено посещение през май френският президент Еманюел Макрон изрази подкрепата си за Пашинян. Двамата дори изпяха пред камерите песента „Бохеми“ на Шарл Азнавур.

Социологическите проучвания поставят на първо място партията на премиера „Граждански договор“, но без категорично превъзходство в силно фрагментираната политическа система. За 101-те места в парламента се състезават общо 19 партии и коалиции.

Осем години след идването си на власт с обещание да разруши постсъветската олигархична система, Пашинян е изправен пред все по-силни критики.

„Армения се движи от популизъм към авторитарни методи на управление“, предупреждава независимият анализатор Геворг Погосян.

За много арменци обаче опозицията остава свързана с руското влияние и старите олигархични кръгове.

Настроенията сред жителите на Ереван отразяват разделението в обществото.

„Имам доверие на Никол да избере с кого трябва да бъдем приятели – с Русия или с Европа“, каза 72-годишният пенсионер Сурен Саргсян.

62-годишният безработен Симон Петросян възнамерява да подкрепи опозицията.

„Никол Пашинян превърна Армения в бойно поле за всички велики сили“, смята той. | БГНЕС

---

Анализ на АФП.