Макар че Европейският съюз полага големи усилия за създаване на план за възстановяване, който включва цели за устойчивост, някои държави членки изостават в изпълнението на задължението си да прилагат такива реформи. Това се казва в анализ на OBCT, италианска неправителствена организация специализирана в изучаването на Източна и Югоизточна Европа, Турция и Кавказ.

Неотдавнашен анализ на напредъка на Европейския национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), ръководен от Openpolis и в сътрудничество с партньори от Словакия, Гърция и Унгария, като част от Европейската мрежа за журналистически данни, установи, че България и Унгария изостават изключително много в постигането на своите основни етапи и цели за зелен преход.

Първата държава е изпълнила само 3%, а втората не е изпълнила нито една от тях към момента на изготвяне на доклада. Тези наблюдения разкриват колко далеч е Европа като континент от постигането на целите си за устойчивост.

За да подкрепи развитието на континента след пандемията и да подпомогне финансирането на възстановяването на своите държави членки, през 2021 г. Европейският съюз създаде плана NextGenerationEU. В центъра на проекта е Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който включва цели в областта на климата и устойчивото развитие, за да се гарантира, че планът за възстановяване на Европейския съюз е в съответствие с целта му да стане първият климатично неутрален (с нулеви емисии) континент до 2050 г.

Както се вижда от финансовите средства, отпускани от ЕС, основен аспект на NextGenerationEU включва позиционирането на континента за постигане на тези цели, защото най-малко 30% от плана за възстановяване и бюджета на ЕС са предназначени за разработване на екологични проекти и справяне с изменението на климата. ЕС колективно е заделил средства за намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г., за подпомагане на прехода към чиста енергия и за създаване на условия за развитие на устойчив транспорт

Макар че континентът колективно споделя тези общи цели, всяка отделна държава има свой собствен план за възстановяване и свободата да избира къде да инвестира, въпреки че има определени критерии и конкретни етапи, които всяка страна трябва да постигне в процеса.

Тази липса на напредък обаче не става толкова изненадваща, когато се вземе предвид политическата ситуация и общата опозиция на зеления преход в България и Унгария.

България от години изпитва политически проблеми, като въпреки че проведе шестите си избори за последните три години през юни, не успя да състави правителство на малцинството. Тази политическа несигурност, съчетана с общия скептицизъм по отношение на зеления преход, се отрази на напредъка на страната в постигането на основните цели и получаването на средства за възстановяване.

През 2021 г. дебатът в страната, свързан със зеления преход, започна да се оформя, тъй като по това време България беше най-въглеродно интензивната икономика в ЕС, където около почти половината от електроенергията в страната идваше от въглища. България, най-бедната членка на Съюза, след натиск от страна на Европейската общност се опита да се откаже от въглищата, като същевременно увери работниците, работещи в този сектор, че техният поминък ще бъде защитен.

Въпреки че това се случи преди три години, протестите на работниците от въглищните и електрическите централи продължиха, което през април 2024 г. накара българския парламент да отложи гласуването на Пътната карта за неутралност по отношение на климата, която, ако бъде одобрена, щеше да отключи 4,4 милиарда евро финансиране от ЕС. В навечерието на изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. един от ветераните миньори и организатори на стачки заяви , че ,,Зелената сделка е фарс, който застрашава нашето благосъстояние и подхранва антиевропейски настроения“. Бивш български министър-председател също изрази мнението на българите за споразумението, като каза, че то е „страдание и нещо, измислено от брюкселската бюрокрация, което им е наложено и на което те са жертви“, и предложи то да бъде „възможност за модернизиране на нашето производство, икономика и иновации“. Въпреки това, в условията както на политическа несигурност, така и на противоречиви вътрешни мнения относно устойчивия преход в България, страната не успя да постигне значителен напредък.

В Унгария нагласите и политическата ситуация по отношение на зеления преход са доста сходни с тези в България. Виктор Орбан, министър-председателят на Унгария, която в началото на юли пое шестмесечното председателство на Съвета на ЕС, години наред се обявяваше против действията в областта на климата. През 2019 г., след повече от година европейски дискусии, Орбан наложи вето на плановете на ЕС за намаляване на въглеродните емисии до 2050 г. В отговор на целта за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. Орбан обвини политиците, подкрепящи „зелената сделка“, че „убиват европейската средна класа със законодателния пакет „Fit for 55“.

През последните месеци унгарският лидер промени тази стъпка, като сега „се изказва в подкрепа на възобновяемите енергийни източници и действията в областта на климата, но често без да прилага съответен списък с политики“. Тази промяна идва в момент, когато социологическите проучвания показват, че все повече унгарци смятат, че зеленият преход е важен.

Въпреки това унгарският лидер все още е критичен към подхода и стратегията на Европа. В неотдавнашна статия във „Файненшъл таймс“ Орбан, подобно на колегите си в България, изрази скептицизъм към зеления преход, като написа как той е главен пример за „погрешни решения на Брюксел, които противоречат на реалностите на световната икономика“. Орбан предположи, че ЕС „налага собствените си идеологически мотивирани цели, без да се консултира адекватно с индустрията“. Макар да настоява, че Европа трябва да бъде лидер в този преход, той е много критичен към регулациите, които Съюзът е въвел.

В резултат на тези опасения от страна на политиците и някои индустрии, двете страни не успяха да постигнат очакваните етапи и поради това не получиха част от предвиденото за тях финансиране от NextGenerationEU. Въпреки това, ако ЕС наистина иска да се освободи от емисии до 2050 г., правителствата на всички 27 държави трябва да подкрепят визията и плана си. | БГНЕС