Европа сигурно не познава толкова истерично и неконтролирано желание на един президент да запази властта си и своите привилегии. Александър Вучич прави всичко възможно и невъзможно да угаси и спре студентското и гражданско недоволство, а днешният протест на Видовден в Белград ще бъде най-големият изпит за него да опипа пулса на протестиращите, да разбере трагичната истина, че той никога не е бил баща на нацията, че неговата власт е трън в очите на целия демократичен свят, че игрите и манипулациите не могат да продължат вечно и че сигурно няма да остане в сръбската история като политик, който е направил най-много за Сърбия.

Вече 13 години, откакто е на власт, сърбите слушат неговите тиради за просперитет на държавата, която се превръща с всеки изминал ден в балкански и европейски оазис на опасно своеволие, антидемокрация, прикрити и открити репресии, беззаконие и потъпкване на човешките права и закони. Затова при неговите ходове да обуздае и накаже всички, които не мислят като него и разклащат неговия трон и неприкосновеното му до само преди седем месеца, преди студентските протести, господство над Сърбия, му пригласят всички разузнавателни служби, полицията, проправителствените медии. Те бълват оркестрирано обиди, инсинуации за някакви преврати, държавни удари и атентати, сценарии за терористични акции на непокорните предатели срещу властта, окупиране на институциите. Вучич си играе с законите, изборите, конституцията. С огъня.

Защо винаги говорим и обвиняваме за всичко Вучич? Сигурно това не е случайно, защото нищо в Сърбия не се случва без него, независимо че като президент има определени и ограничени пълномощия. Но той толкова се е вживял в ролята на единствения господар на Сърбия, че тук нищо не може да се случи без Вучич. Всички останали са негови пионки и сателити, които денонощно се борят за неговото милосърдие и симпатии и се страхуват, че ако станат неудобни, могат да се сбогуват със своите постове и привилегии. Затова зад Вучич върви свита покорници, която го боготвори, попива всяка негова дума, прави се, че не забелязва станалите вече пословични лъжливи обещания за превръщането на Сърбия в икономически, а може би и политически тигър, създаден в фантазиите на президента. В момента режимът на Вучич прилича на стара, излиняла котка, която все още хитрува, но е наясно, че краят е близо – сигурно не днес, но много, много бързо.

Нещото, което ме учудва най-много, е фактът, че Вучич успя да надмине по много показатели дори своя учител Слободан Милошевич със своите репресии, подслушвания, полицейски натиск, игри на псевдодемокрация и псевдопатриотизъм, манипулации между Изтока и Запада, невероятното разпродаване на сръбските национални интереси. Независимият вестник „Данас“ припомня неговите думи на Главния съвет на Сръбската прогресивна партия, когато Вучич казва на своите партийни полтрони – кои сте вие без мене? Никой и нищо...

Защо говоря днес за Вучич, а не за студентския и граждански протест, който сигурно ще покаже, че ентусиазмът и желанието за мирни демократични промени е живо и за Сърбия сигурно има нов шанс? Независимо че Вучич – ето, пак Вучич – направи всичко възможно да спре влаковете в цяла Сърбия с обяснението, че уж е поставена бомба в някой от тях. Автобусите не пътуват, за да не могат протестиращите да стигнат до Белград. Пред парламента са запалени скари за кебапчета и плескавичи, които ще бъдат раздадени на партийните привърженици на президента, когато се съберат на литературно четене днес. Фантастична културна идея на фона на факта, че вчера от Сърбия незнайно защо беше екстрадиран черногорски режисьор до границата с полиция и една година може да гледа Сърбия само на снимка.

Вучич пък заяви, че не приема ултиматуми и раздава ордени на заслужилите сърби, между които има и журналисти. Гражданска Сърбия обаче се е организирала и пътува към Белград. Иска да протестира мирно, надявайки се, че няма да се появи нов звучен „топ“. Или някой друг сценарий. Полицията е на всяка крачка, сякаш се чака революция, държавен удар или насилие.

Никой не знае какво може да се случи в Белград. Ясно е, че Вучич не може да падне веднага от власт, че не иска избори, че пътят към сръбската демократизация ще бъде дълъг. И неизвестен.

Но Нова Сърбия е родена. Вучич, рано или късно, ще трябва да се помири с това. | БГНЕС

---
Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Белград.