Всичко, което беше нацистка Германия, го имаше и в Сърбия на Слободан Милошевич. Настоящият режим в Сърбия е превзет от престъпници, които действат под директния контрол на президента Александър Вучич.

Това заяви основателят на Лигата на социалдемократите от Войводина Ненад Чанак в подкаста на публициста и журналист Ветон Сурой, предаде БГНЕС.

„Изпълнителната власт, която той (Вучич) постави в краката си, беше поета от престъпници, намиращи се под личния контрол на шепа хора, начело с настоящия държавен глава“, каза Чанак, като посочи конкретни имена като Милан Радойичич и Звонко Веселинович. По думите му няма нужда от нови „доказателства“ за престъпленията им, защото действията им са добре известни и документирани.

Той посочи и ролята на личности като Воислав Шешел, когото нарече „пенсиониран военнопрестъпник“ – макар да е излежал присъдата си в Хага, днес той действа като гражданин с пълни права и политическо влияние. „Ако този човек е излежал наказанието си, тогава нека назначим всички осъдени педофили в детските градини“, заяви Чанак иронично.

Като пример за деградацията на държавните институции той посочи назначенията в сръбската полиция – хора без професионален опит, идващи от БИА (сръбската държавна сигурност - бел. ред.) с политически препоръки от управляващата Сръбска прогресивна партия, получават най-високи звания само за няколко месеца. „До вчера тези хора продаваха коли в автосалони“, каза Чанак, споменавайки случай с човек, когото нарече „шеф на биячите“, който днес е висш офицер, въпреки че е обвиняван във физическо насилие и заплахи срещу задържани студентки.

В контраст с това Чанак сравни сегашния режим с този на диктатора Слободан Милошевич, като подчерта, че макар Милошевич да е причинил огромни щети и да е водил жестоки войни, той поне е управлявал, опирайки се на държавните институции. „Вучич не разчита на институциите, а на престъпниците, които ги отвлякоха“, заключи той.

Ненад Чанак е категоричен, че режимът на Милошевич по нищо не се е различавал от нацистка Германия. В подкаста с Ветон Сурой той обясни, че политиката и структурата на режима на Милошевич имат много сходства с използваните от Хитлеровия режим.

При Милошевич Сърбия е функционирала като фашистка държава, представена под формата на законност и „волунтаризъм“. Той подчерта, че макар действията на режима да са били по-прикрити, те безспорно са били фашистки – само маскирани като част от държавния и правов ред.

Чанак обясни, че тогава се е създала своеобразна смесица от социалистически национализъм. Той допълни, че сръбският режим е бил автентичен националсоциалистически режим, опиращ се на тайните служби – подобни на „Гестапо“ – и изграден по модел на тоталитарната нацистка държава.

Той посочи, че макар идеологията да е била комунистическа, държавният апарат е действал организирано, а дори най-бруталните действия са били извършвани в рамките на закона – както в нацистка Германия. В заключение Чанак заяви, че Сърбия на Милошевич, подобно на Третия райх, никога не е успяла да се превърне във функционална и организирана европейска държава.

Чанак посочи, че Сърбия става независима държава едва след отделянето на Черна гора и благодарение на ролята на Мило Джуканович. По думите му Сърбия е била пълноценна държава само около 14 години през XX век, а през останалото време е била част от други формации, включително Югославия.

Той допълни, че едва след дълъг и сложен политически процес, и благодарение на интерпретацията на тогавашния президент Воислав Кощуница, който разглеждал независимостта на Черна гора като „загуба на малка част от територията“, Сърбия получила възможност да обяви собствена независимост.

Чанак описа Сърбия като „място на светлинната скорост“ – метафора за застой и липса на устойчиво развитие. По думите му, страната остава в повтарящ се цикъл, без да преминава към реална промяна.

В разговора си с Ветон Сурой Чанак отправи критики и към т.нар. опозиция и опизиционни медии. Той подчерта, че опозицията няма за цел да промени авторитарната и корумпирана система, а единствено да седне на местата на управляващите.

„Опозиционните медии просто искат други да дойдат на власт и други да плащат“, каза Чанак, допълвайки, че повечето от тях „произвеждат“ лидери по поръчка – който плати, се появява на екрана; който не плати, изчезва от публичния дебат.

Той определи днешните протести като временна и дезорганизирана реакция на „държава без идентичност“, която лекува симптомите, но не и диагнозата. „Това е бунт срещу симптомите, а не срещу болестта“, каза Чанак.

Политикът подчерта и пълната липса на независими медии в страната, както и личния си опит с цензурата: „Забранен съм във всички електронни медии в Сърбия. Дори едно мое изказване беше предадено единствено като превод от превод“, каза той.

Обясни и защо този път не е на улицата, въпреки че негови близки участват в протестите: синът му е доброволец в Украйна, а бившата му съпруга е под домашен арест заради демонстрации: „Присъствието ми би било използвано от режима, за да дискредитира протестите и да измести вниманието от гражданските искания към моята личност.“

„Има гориво по улиците, но няма коли, в които да се налее“, каза Чанак, визирайки липсата на организирана политическа сила, която да канализира гражданската енергия в реална промяна. „През 2000 г. имахме ДОС – партии с програма и ясни споразумения. Днес имаме само искания за отделни оставки, което не променя нищо.“

По думите му основният проблем на Сърбия не е само корупцията или авторитаризмът, а липсата на точна диагноза и истина като отправна точка за промяна. „Сърбия днес се крепи на две неща: лъжи и частни интереси“, каза в заключение Ненад Чанак. | БГНЕС