Въвеждането на т.нар. „справедлива цена“ за хранителните продукти няма да реши проблемите нито на производителите, нито на потребителите. Това заяви бившият вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева пред бТВ.

По думите й отношенията между производителите, търговските вериги и потребителите са значително по-сложни от налагането на административно определена „справедлива цена“.

„Коя е справедливата цена в случая и как ще бъде определена?“, попита Шулева, давайки пример с български и гръцки производители на оранжерийни краставици. Според нея по-ниските производствени разходи в южните държави естествено водят до по-ниски цени, а ограничаването на вноса би защитило единствено местните производители, но не и потребителите.

„Ако искаме да защитим българския производител, това не трябва да става по този начин“, подчерта тя и добави, че са необходими комплексни мерки – по-добре насочени субсидии, по-висока производителност и стимули за модернизация на земеделието.

Шулева коментира и решението на Европейската централна банка да повиши основните лихвени проценти с 0,25 процентни пункта.

„Парите поскъпват. И те поскъпват заради инфлацията“, каза тя.

По думите й по-високите лихви са един от инструментите за ограничаване на инфлационния натиск и могат да се отразят върху кредитирането на фирмите.

„Имаше заявки, че до края на годината може да има още едно увеличение“, отбеляза Шулева.

Тя обаче успокои, че на този етап не очаква сериозно отражение върху ипотечните кредити в България.

„Българската банкова система е много ликвидна. Лихвеният процент не е вързан с Euribor, а с вътрешен индекс, базиран на депозитите, които са достатъчно много в страната“, обясни бившият икономически министър.

Според нея еврозоната дава възможност за по-широко предлагане на ипотечни кредити с фиксирана лихва за целия срок на кредита.

Еврото дава възможност да се предлагат ипотеки с фиксиран лихвен процент за максималния възможен срок, посочи Шулева и подчерта значението на финансовата грамотност при избора между фиксирана и плаваща лихва.

Бившият вицепремиер коментира и нарастващия бюджетен дефицит и необходимостта от нов държавен дълг. По думите й през последните години разходите на държавата устойчиво нарастват, основно заради увеличението на възнагражденията в публичния сектор.

Шулева направи разграничение между държавната администрация и публичния сектор, като подчерта, че често двете понятия се смесват в обществения дебат. По думите ѝ държавната администрация обхваща около 100 хиляди души, докато заетите в публичния сектор са приблизително 650 хиляди. 

„Тези разходи са благодарение на сериозното увеличение на заплатите в публичния сектор. Защото ако държавната администрация е около 100 хиляди, публичният сектор е 650 хиляди“, заяви тя. Според Шулева именно ръстът на възнагражденията в този сектор е сред основните фактори за увеличаването на бюджетните разходи през последните години.

„Дефицитът, който години наред вече произвеждаме, го финансираме с дълг“, заяви Шулева.

Тя припомни, че заложената в европейските правила граница от 3% бюджетен дефицит не е случайна и предупреди, че при липса на достатъчно приходи държавата няма друг механизъм за финансиране освен поемането на нови заеми.

Според нея дългът е оправдан тогава, когато се използва за инвестиции с дългосрочен икономически ефект. Като пример тя посочи Хърватия, която е финансирала изграждането на магистралната си мрежа чрез дългосрочен заем.

„Това са наистина инвестиции, които когато са добре обосновани, са обективни и допустими“, каза още Лидия Шулева. І БГНЕС